Къща от карти | infowar

 
Русия, Facebook, Brexit, донорът на републиканците, Робърт Мърсър, медийният стратег на Тръмп, Стив Банън - свързва ли ги нещо и как? Според серия публикации в Guardian, свързва ги компанията Cambridge Analytica. Само тази пролет публикациите за нея са 84, но като че ли за пръв път тя попадна на медийната мушка през май 2017, когато нейният основател, розовокосият Кристофър Уайли, направи сензационни разкрития за участие в Brexit кампанията.
Кой е Уайли? Канадски гей и веган - както сам се представя - либерален демократ, създал оръжието на републиканците за психологическа война – несъмнено личност, „предразполагаща“ към доверие! На 24 годишна възраст, завършвайки докторантурата си за предсказване на модните тенденции, той бива осенен от идеята, че психологическите профили на хората могат лесно да бъдат свързани не само с модата, но и с тяхното политическо поведение. Това, което му е нужно да развърти идеята, са пари и, естествено, данни. Уайли се опитва да заинтригува либералните демократи със своята идея за идентифициране и привличане на евентуални гласоподаватели на предстоящите избори, но те допускат фатална грешка - не проявяват интерес. Покрай това обаче компанията SCL Group и по-точно Александър Никс, шефът на SCL Elections, една от дъщерните фирми на SCL Group, забелязва Уайли и му помага за създаването на Cambridge Analytica.
SCL group е частна фирма, развиваща дейност в сферите на отбраната и електоралните операции. В областта на отбраната тя има договори с британското Министерство на отбраната и съответния департамент в САЩ, като експертизата й е в сферата на т.нар. psyops (от “psychological operations”) – промяна в мисленето на хората чрез внушения, клюки, дезинформация. В сферата на изборите технологията е сходна и, ако може да се вярва на Guardian, прилагана е над 200 пъти в не особено развитите страни по света. Така, с интереса на Банън към инструментите за „информационна доминация“ и с парите на Мърсър, пред Уайли се отварят големи възможности. Остава само проблемът с данните.
Данните идват по договор, сключен специално за целта на 4 юни 2014 между SCL и Global Science Research (GSR), фирма, притежавана от кембриджския професор Александър Коган. Методът на Коган е следният: винаги има хора, готови срещу заплащане да направят един личностен тест с Mechanical Turk и Qualtrics[1], а след това, с приложението на Коган, наречено thisismydigitallife (товаемоятцифровживот), лесно да се получи достъп и до техните, че и на приятелите им Facebook профили. Така Коган е успял да събере данните от милиони профили за седмици под предлог академични изследвания. Продажбата или предоставянето им на трети страни с различни от академичните цели е незаконно и, според Уайли, Facebook е бил съвсем наясно какво става, защото протоколите за сигурност биха реагирали на изтеглянето на такова количество данни, но явно съпротива е нямало, защото всичко е било „за академични цели“.
Каква обаче е връзката на Русия с това? Връзката е Коган, който е и асоцииран професор в Санкт-Петербургския университет и ползва руски правителствени грантове за изследването си “Стрес, здраве и психологично благополучие в социалните мрежи”. Освен това, Уайли пази имейл от 17 юли 2014 (предварителните президентски избори в САЩ почнаха през февруари 2016), в който Никс споменава за меморандум до Лукойл, описващ как услугите им могат да се приложат в петролния бизнес и по-точно - за „поведенческо микротаргетиране в контекста на изборите”. Меморандумът е адресиран до Вагит Алекперов – шефът на Лукойл и бивш съветски министър по добива на петрол, приближен на Путин.
Няма свидетелство Cambridge Analytica да е работила за Лукойл, но е видно, че през 2014 Лукойл е прекрасно осведомена за предизборната обстановка... А Уайли, който може да намери връзка между антисемитизма и консумацията на вафли КитКат, е искрено учуден: защо й е на руска петролна компания да се интересува от изборите в САЩ?
Ръката на Путин явно е много дълга и в сравнение с признанията на „разкаяния“ Уайли, прочутият сериал „Къща от карти“ изглежда плосък като кулинарна поредица. Как обаче тези сюжети (и особено Brexit) се вписват в настоящата ситуация на обтягане на отношенията между Вашингтон и Брюксел?


[1] Краудсорсинг платформи на Amazon, ползвани от много изследователи като достъпен начин за събиране на данни.