Ходене по буквите
Петя Кокудева, Ромина Беневенти. „Лупо и Тумба. Част 1”. Редактор Надежда Радулова. Пловдив: Жанет 45, 2018. Цена 13 лв.
В четвъртата си (детска ли?!) книга - след “Лулу”, “Малки същества” и “Питанки” - Петя Кокудева ни запознава с кучето Лупо и енота Тумба чрез двайсет съвсем къси разговора между тях; разговори и ситуации, наситени с топлота, свежест и изненада. Всъщност, с причудлива мъдрост. Ето пример:
- Открих за какво служат картините, Лупи. Те пазят чисто.
- Чисто ли?
- Да! Без да искам, съборих една, а квадратчето стена зад нея беше като ново. Ни прах, ни паяжини. Явно картините пазят чисто.
Докато препрочитах “Лупо и Тумба”, си спомних за Кърт Вонегът, който се престрашил да попита свой приятел художник как да разпознае една добра от една лоша картина. Нищо по-лесно, му отвърнал художникът, просто преди това трябва да си видял хиляди други картини. Ето защо й се получават книгите на Петя Кокудева - защото преди тях нейната страхотна дарба е прочела вече стотици други адекватни книги за малките и, по-важното, се е срещнала на живо с хиляди дечица в цялата страна. Затова, разтвориш ли “Лупо и Тумба”, се чувстваш като след първата пролетна нощ, в която спиш на отворен прозорец. (Такива са и илюстрациите на Ромина Беневенти.)
„Свема”. Списание за изкуство и разговори. №3/ 2018. Тема на броя: Дом. Художник Ана Кременлиева. Цена 35 лв.
Темите на първите два броя на “Свема” (от съкращението за светлочувствителни материали) бяха Време и Тайна. Темата на третия е Дом. За съжаление, издателката Яна Лозева обявява в уводните си думи, че “Свема” казва Довиждане в този си вид и формат - и отива на почивка. Колко дълга ще бъде ваканцията, е въпрос, по чийто отговор тепърва ще тъгуваме - защото списанието на младата фотографка свързваше (и ще продължи да свързва) своите автори и читатели в смислена творческа среда. И защото виждаше в текстовете и изображенията на своите автори дом за не едно поколение. В броя са представени Екатерина Йосифова, Кирил Златков, Албена Тодорова, Веселина Николаева, Момчил Миланов, Веселин Златков, Стефан Иванов, Аня Лехнер, Мартиан Табаков, Велислав Иванов, Мария Налбантова, Евелина Митева, Марий Росен, Людмила Миндова, Катерина Стойкова, Фелия Барух, Виктория Драганова, Гергана Петрова, Адриана Андреева, Лидия Манолова… Мисля си: “Свема”, ти си самотен мечтателен войн, не отивай при убитите - не, не убити от пазара, а от аутистичната българска интелектуална публичност - списания “Сезон”, “алтера”, “Летература”, “Български месечник”, “Факел”, “ЛИК”, “Ах, Мария”... Колкото и последователните усилия по удържане на независима културна и медийна платформа да са мъчителни във време, когато един след друг форумите трябва да бъдат превърнати в трибунали. Но ето как Екатерина Йосифова отговаря на въпроса какво трябва да е преживял човек, за да се научи да приема спокойно хаоса: Нищо особено. Хаосът не е бъркотия, той си има закони и развитие. Бъркотията е временно удобство, уют за себе си. Трябва да си сам. На мен поне още ми е трудно да остана сам.