Фентъзи, мелодрама, ужас
„Формата на водата” (The Shape of Water), 2017, САЩ/Канада, 122 минути, режисьор Гийермо дел Торо, продуценти: Гийермо дел Торо, Джей Майлс Дейл; сценарий: Гийермо дел Торо, Ванеса Тейлър; оператор Дан Лаустсен, художник Пол Д. Остънбъри, музика Александър Деспла. В ролите: Сали Хокинс, Майкъл Шенън, Ричард Дженкинс, Октавия Спенсър, Дъг Джоунс, Майкъл Стъбърг и др.
Награди и номинации: „Златен лъв” от Венеция, 2 „Златен глобус”: за режисура и за музика, 12 номинации за BAFTA и др.
Показан на Киномания и на 16 и 18 януари в кино „Люмиер Lidl”.
Задкадров глас ни въвежда в тази „приказка за принцесата без глас..., за любовта, загубата и чудовището”. 1962. Студената война. Илайза (Сали Хокинс) е в леглото с маска за сън. Будилникът звъни. Тя става, гледа нагоре. Симпатична невзрачна брюнетка. Няма е, но чува. Виждаме я във ваната. Забавлява се с тялото си. Занася храна на съседа художник Джайлс (Ричард Дженкинс) – плешив гей сред картини и котки. По телевизията – филм със степ. Тя се опитва да танцува в коридора. Самотна е. Под апартаментите им – кино. Тя пътува с автобус, където спи. Това ще се повтаря. Илайза и чернокожата Зелда (Октавия Спенсър) са чистачки в зелено в OCCAM – аерокосмическа държавна лаборатория в Балтимор. Докарват огромен цилиндър с нещо, което пляска вътре – водно чудовище от дълбините на Амазонка, супер експеримент. Илайза се диви. Наоколо щъкат мъже в бяло. Джайлс с тупе я води в кафене заради бармана. Охранителят Стриклънд (Майкъл Шенън) влиза в контакт с водното чудовище. По пода – кръв. Почиствайки, Илайза открива два пръста от ръка. Сред изпарения вижда необикновено същество – нещо като амфибия с огромни очи, ръце и нокти и люспесто тяло (Дъг Джоунс). Предава пръстите. Съществото пляска във вода, оковано. Илайза с искрящи очи му подава яйце. Ще стори това неведнъж. Животът й се променя. Охранителят е с пришити пръсти. Тя отива при съществото с грамофон. Пуска му музика от 50-те. По следите на съществото са и съветските тайни служби – техен шпионин е д-р Робърт Хофстетлър от лабораторията, чието истинско име е Дмитрий (Майкъл Стъбърг). Руският им е комичен, както обикновено в англоезичен филм. Стриклънд на работа е садист, но у дома е мирен. Купува си нова кола, а продавачът го нарича „човек на бъдещето”. Илайза разбира, че любимото й чудовище е в беда и се чуди как да го спаси. Д-р Хофстетлър й помага. Намесва се Джайлс с ван. Екшън. Избягват. Охранителят лудва от бяс. Илайза и Джайлс слагат амфибията във ваната. Джайлс го рисува, но задрямва. Съществото излиза. Илайза го намира в киното. Връща го във ваната. Съблича се и влиза при него, пускайки завесата. Следващият кадър е отново в автобуса, но звучи френска песен. От любов сградата на Илайза е наводнена. Пръстите на охранителя са черни. Илайза и амфибията се прегръщат, влизат за малко в черно-бял мюзикъл... Следват зловещи и свръхромантични събития...
Макар да препраща бегло към едновремешната руска фантастична мелодрама „Човекът амфибия” (1962) и да припомня мотиви от предишни филми на мексиканеца в Холивуд Гийермо дел Торо, „Формата на водата” е решително оригинален. Не може да се причисли и към вариациите на „Красавицата и звярът”, защото нито Илайза е красавица, нито амфибията е звяр, освен за гадния охранител.
Филмът е предимно тъмен, заснет в синкаво-зеленикаво-блатна гама – до усещането, че цялото действие е под вода. Не съм сред феновете на Гийермо дел Торо, но на „Формата на водата“ не премигнах. Обаятелен филм с чудна атмосфера, адекватна на епохата. Колкото е мелодрама, толкова е и трилър. По-скоро е наивен, отколкото проникновен, но има напрежение. Сред емоции и машинария, ред и безпорядък, хуманност и безчинства, телевизионни мюзикъли и романтичната музика на Александър Деспла, киноманство и фентъзи-изблици се разстила въздълга приказка за държавни стратегии и всепобеждаващата любов във време на омраза. Сали Хокинс е неотразима, както обикновено, но сега, лишена от говор, тя върти очи, напъва лицеви мускули, усмихва се по детски, жестикулира трескаво, тропа с крачета... Изважда цялата обич на света. Смръщеният охранител на Майкъл Шенън е неизменно отблъскващ. Тежка е ролята на Дъг Джоунс като амфибията – хем е човек, хем риба. Верен актьор на Гийермо дел Торо, той е бил гримиран и „обличан” с часове. Самият режисьор споделя, че „Формата на водата“ е най-трудният му филм. Работил е по него 6 години.
Хубав филм, ала не е изключителен. Но светът се е побъркал по него. Вероятно от дефицит на любов.