Удивителна Джесика Частейн
„Мис Слоун“ (Miss Sloan), 2016, Франция/САЩ, 126 минути, режисьор Джон Мадън, продуценти: Бен Браунинг, Крис Тикие, Ариел Зейтун; сценарий Джонатан Перера, оператор Себастиан Бленков, художник Матю Дейвис, музика Макс Рихтер, в ролите: Джесика Частейн, Марк Стронг, Гугу Мбата-Роу, Джон Литгоу, Джейк Лейси, Сам Уотърстоун и др.
Темпераментен и актуален филм.
Американката Маделин Елизабет Слоун (Джесика Частейн) в едър план – красива, с прическа дълго каре, тъмно начервени устни и строги дрехи. Изрича рязко: „Лобирането включва прогнозиране“. Репетира с адвоката Даниел Познър (Дейвид Уилсън Барнс) поведението си по време на изслушването за нарушаване на етичния кодекс – обвиняват я в подкупване на сенатор и други грехове. На самото изслушване, чиито председател е сенатор Роналд Спърлинг (Джон Литгоу), тя не отговаря на почти нито един въпрос, позовавайки се на Петата поправка в Конституцията на САЩ. Накрая обаче избухва, което е целта на враговете й. Там разбираме, че мис Слоун е видна лобистка, работохоличка, трудила се от 2006 до 2016 г. за компанията „Коул, Кравиц и Уотърмен“. Основното й занимание е данъчното облагане на държавата в свободната търговия. Преди 3 месеца и 1 седмица тя се бъхти по проектозакон за вноса на палмово масло от Индонезия. Често влиза в тоалетната, за да глътне малки бели хапчета. Отказва да сътрудничи на оръжейния бизнес срещу проектозакона „Хийтън-Харис“, който ограничава правата за притежание на оръжие, и си навлича гнева на своя бос Дюпонт (Сам Уотърстоун). След скучно парти я проследява висок мъж с гола глава (Марк Стронг), когото тя взема за журналист. Оказва се, че е Рудолфо Шмид - изпълнителният директор на бутиковата компания „Питърсън Уайът“, обслужваща двете основни партии и правителството. Пита я какво я мотивира. Отговорът е: „Убедителният лобист може само да вярва, че ще спечели“. И му казва още: „Бутик е евфемизъм за малки риби“. Той й предлага работа за вкарване на проектозакона „Хийтън-Харис“ в Конгреса. Подава й листче. Тя все още вярва във Втората поправка, според която хората имат право да притежават оръжие, но напуска работа, взема със себе си петима от екипа и отива при Шмид. Мис Слоун страда от хронично безсъние. И няма време за личен живот. От време навреме посещава в хотелска стая младежа-жиголо Форд (Джейк Лейс). Действието непрестанно снове между трескавата дейност на мис Слоун и изслушването. На финала, благодарение на нейната нечовешка съобразителност, нещата се обръщат главоломно. Виждаме какво пише на листчето, подадено й от Шмид. Последната й реплика във филма е всъщност първата за лобирането и прогнозирането...
След забавната комедийна дилогия за третата възраст „Хотел Мариголд“ (2012 и 2015), британецът Джон Мадън, носител на „Оскар“ за „Влюбеният Шекспир“ (1998), е направил смел политически филм. Покрай лобистките стратегии, надпревари, интриги, прецаквания и победи, той изследва американската демокрация и нейните избраници – сенаторите. Скарани с етичния стандарт, повечето от тях всъщност бранят само собствените си интереси, а на финала мис Слоун заявява: „Системата ни е гнила“. Динамичното действие постоянно прескача във флешбек (в кадър се изписват дати и места), камерата ту лудува, ту внимателно изследва обстановката и състоянията на героите.
Интересен филм е „Мис Слоун“, но магнетичното в него е изпълнението на Джесика Частейн. За втори път е с Джон Мадън – след драмата „Неуредени сметки“ (2010). Че е добра и красива актриса, е известно отдавна, но тук, почти във всеки кадър, непримиримата й и цинична героиня е център на филма. Възхитителна е Джесика Частейн във всяка от ситуациите – трескава, агресивна, беззащитна, безскрупулна, смела... Изпълнението й е по-близо до строгата агентка на ЦРУ по следите на Осама Бин Ладен от „Враг номер едно“ (2012) на Катрин Бигълоу, отколкото до многострадалната госпожица Юлия от едноименния филм на Лив Улман по пиесата на Стриндберг (вж. “Култура“,бр. 3 от 2015). Макар че тук говори адски бързо и е без огнената си буйна коса. И няма помен от лъчезарната й женственост в „Дървото на живота” на Терънс Малик или „Южнячки” на Тед Тайлър – и двата от 2011. Жалко, че за ролята си в „Мис Слоун” е номинирана само за „Златен глобус“.