Ходене по буквите
Исак Башевис Сингер. “Приятел на Кафка”. Превод от английски Иглика Василева. Редактор Жени Божилова. Поредица “Кратки разкази завинаги”. ИК “Жанет 45”, Пд, 2017, цена 15 лв.
“Песимизмът на твореца всъщност не е упадък, а страстен стремеж към спасяване на човечеството. Дори когато ни развлича, поетът продължава да търси вечните истини и смисъла на съществуването. (...) Колкото и странно да звучат тези думи, аз често си мисля, че когато всички социални теории се сгромолясат, когато войните и революциите потопят човечеството в мрачна безнадеждност, тогава поетът - когото Платон прокуди от своята Държава - може да се надигне и да ни спаси.” Това казва в Нобеловата си реч през 1978 г. Исак Башевис Сингер. Как ни спасява обаче той? Как се живее в този свят с Бог? И как се живее в този свят, когато Бог започва да изчезва - или поне да разхлабва хватката си? Когато започваме да осъзнаваме нормата, която обществото е вградило в нас? Когато се учим да бягаме от него? Или поне да различаваме своите грешки от греховете… Персонажите на Сингер винаги са причудливи. Над тях тегне хилядолетната еврейска духовна традиция със сложната й тъкан от символи. Затова - независимо дали в полско село или в интелектуален салон - те я “уравновесяват” със своето лекомислие, със своето опиянение от живота сред битката с обстоятелствата. Дори когато на финала на разказите персонажите на Сингер са поставени в известни неблагоприятни обстоятелства, въпреки очакванията на околните, на мнозина от тях им е странно добре… Холокостът като тема не се натрапва, защото всъщност голяма част от героите го преживяват постоянно - то е опитът им да бъдат чисти… или пък разтерзанието да бъдат повече себе си. “Приятел на Кафка” е и смешна книга - където и да сме, се срещаме с теркове, тарикати, творци, не само със “злочестина и унижение”. Всъщност, на унищожението на еврейския род е отвърнато с творчество, могъщо творчество. А приказната атмосфера лизва и най-реалистичното повествование, омагьосва с топлината на хумора и съпричастието си към хората, изгубени в света. В най-прочутия си сборник разкази нобелистът преначертава и картата на Европа, и картата на Ню Йорк чрез смешно-страшната еврейска история. Виждаме древни културни пластове, защото “в нашия дом, както и в много други домове, вечните житейски въпроси бяха далеч по-актуални от последните новини в еврейските вестници”. Исак Башевис Сингер пише на идиш и се препревежда на английски с помощта на различни преводачи. (Прочее, един от преводачите му е друг велик писател - Сол Белоу.) На български това е вторият превод на Сингер, дело на Иглика Василева, след романа му “Робът” от 2000 г. - и едва третата му книга у нас. Сходна съдба има Алис Мънро, друга голяма майсторка в разказваческото изкуство, представена в България с една-единствена книга едва след получения от нея неотдавна “Нобел”. Най-големите автори на нашето време сякаш трудно виреят тук - дори когато писането им е лишено от усилието или амбицията на всеки експеримент.