За Фриц Ланг в стилистиката на М
„Фриц Ланг“ (Fritz Lang), 2016, Германия, 104 минути, режисьор Гордиан Мауг, продуцент Никол Рингхут, сценарий: Гордиан Мауг, Александър Хаусер; оператори: Луц Лайтемайер, Мориц Антон; музика Тобиас Вагнер. В ролите: Хайно Ферх, Томас Тийме, Самуел Финци, Йохана Гастдорф, Лиза Шарлот Фридрих и др.
Показан на 21. София филм фест
Следваща прожекция – 18 март в Културен център G8
Фридрих Кристиан Антон Ланг (1890-1976) е известен като Фриц Ланг - един от колосите на киното. Роден във Виена, където е учил архитектура и изобразително изкуство, той живее известно време в Париж, пътешества, участва в Първата световна война и остава без дясно око. От 1919 започва да прави кино в Берлин - с „Харакири“ дебютира като режисьор и е сред великите имена на немския експресионизъм от 20-те. Характерно за Ланг е заниманието с абсурда на битието и безсилието пред съдбата, търсенето на свръхчовека през исторически, утопични и антиутопични сюжети, кинематографичното новаторство на филмите му – от изтънчената култура на изображението до мащабността и симетрията. След идването на Хитлер на власт той емигрира в САЩ, където продължава да снима филми и остава до края на живота си. Сред най-известните заглавия на Фриц Ланг са „Уморената смърт“ (1921), „Доктор Мабузе, играчът“ (1922), „Нибелунгите“ (1924), „Метрополис“ (1926), „Жена на луната“ (1929), „М (Убиец сред нас)“ (1931), „Завещанието на доктор Мабузе“ (1933), „Ярост“ (1936)...
Черно-белият филм „Фриц Ланг“ ни връща в 1930 г. в Берлин – режисьорът (Хайно Ферх) преживява творческа криза, не му се правят вече футуристични и епични фрески, чувства се отегчен от светскостта, отчужден от съпругата си Теа фон Арбоу (Йохана Гастдорф), която е съсценаристка на най-важните му немски филми. С неизменния монокъл той обикаля нощен Берлин, шмърка кокаин, пуши нервно и търси сюжет за първия си звуков филм - Георг Вилхелм Пабст е направил вече своя пробив, а Фриц Ланг изостава. Междувременно в Дюселдорф маниак (Самуел Финци) избива вероломно момичета и деца с душене, ножици, чук... След бурна нощ Фриц Ланг вади пистолета и хваща експреса за там. Свързва се с инспектор Генат (Томас Тийме), който води разследването. Броди по улици и тунели, представя си ситуации, гони страхове, наблюдава минувачи и случки... Жертвите се увеличават. Напрежението расте. Градът е на нокти. Серийният убиец е хванат...
Запален по работа с архивите, режисьорът Гордиан Мауг е създал естетски филм със сложна структура в стилистиката на Фриц Ланг и неговия прославен първи звуков филм „М“ (първата буква от Mörder – убиец на немски), за който самият класик твърди, че е най-добрият му. Дървета и смърт, сенки и ужас, видения и обрати, нацисти и ексцесии градират гибелна атмосфера. Във филма звучи и прословутата мелодия от „Пер Гинт“ в „М“ – един от първите опити в киното за използване на музикална тема, свързана с конкретен герой. Актьорите са находки – и сдържаният Хайно Ферх, който дори физически напомня Фриц Ланг, и достолепният Томас Тийне като полицейския инспектор, който става консултант на „М“, и концентрираният Самуел Финци като непроницаемия, зализан и объркан убиец Петер Кюртен. (Всъщност, 11 март в обновеното кино „Люмиер“ (вече с абсурдното продължение Lidl) бе посветен на Санчо Финци – първо бе показан „Мария Кюри“ (Германия/Франция/Полша) на Мари Ноел, където играе на френски, а след това – немският „Фриц Ланг“. Изпълнението му във „Фриц Ланг“ ще се помни.)
Този филм е адекватен на могъществото на майстора. В средата на 60-те той казва в разговор: „От позицията на зрелостта ми е трудно да кажа каква е основната тема на моите филми... Възможно е да е борбата на личността срещу обстоятелствата, вечният проблем на древните гърци, борбата против боговете, борбата на Прометей срещу Съдбата... Ние сме в непрестанна борба. Смятам, че тя е по-важна от резултата. Нима всъщност съществува „хепи енд“?“.