Медалът е моята награда

 

Харесвам историите за хора, които успешно управляват живота си, овладяват вятъра на промяната и държат здраво платната на собствената си съдба. Не упрекват другите за неуспехите си и със самочувствие оценяват собствените си постижения.
Надежда Розева работи във формата на медала, но не за почест или възпоменание, а като обект на изкуството. Определя се като черната овца в медалното изкуство и наистина е различна, но влюбена в есенцията с вкус на метал. Говори емоционално и ме запалва по нещо, което никога не ме е интересувало особено. Държа в джоба си едно гладко, изящно с пищната си форма женско тяло със златиста патина. Предизвиква да го галиш, успокоява те, създава ти чувство за принадлежност и идентичност.
Надежда Розева не е следвала четири години в Националната художествена академията. Завършва маркетинг в Rutgers University, Нюарк, Ню Джърси, и книгоиздаване в New York University, а през 2005 г. прави магистратура по изкуствата – Художествен метал, в НХА, София. Първото й съприкосновение с медала е на 10-годишна възраст, когато проф. Богомил Николов – близък приятел на семейството, подарява медал за годишнина на родителите й и тя е много впечатлена от допира с метала, от докосването. Така се пробужда любопитството й. Съдбата отвежда Надежда Розева в други посоки – житейски и географски. Едва 2001-2002 г. , когато се връща за Коледа от Ню Йорк, където живее и работи по онова време, същият проф. Богомил Николов – ръководител на ателие "Медали" в НХА, я кани да участва в уъркшоп в Академията. Започва със стара зъболекарска отвертка от 20-те - 30-те години, следва постоянен, упорит труд, който я възнаграждава с удоволствието да видиш медала, отлят и патиниран, излязъл изпод твоята ръка. "Върнах се в Америка, но продължаваше да ме държи споменът от тази емоция. Работех като лицензионен мениджър и отговарях за лицензирането в най-голямата издателска компания в света на учебници за висшето образование. След 11 септември се преместихме в Кънектикът, където останах вкъщи с дъщеря ми, и отново започнах да правя медали. Без амбиции за реализация, творях, изпращах снимки на моя професор и той ми даваше насоки. Следващото лято в България проф. Николов ме посъветва да кандидатствам за магистратура в Академията. Приеха ме. Ходех до Ню Йорк и се връщах..." Още на първото й участие през 2004 г. на биеналето в Лисабон на Международната медална федерация, медалът й е откупен от Британския музей. "Този факт беше голяма мотивация за мен, необходимият първоначален тласък", казва Розева.
Тя е от поколението, при което медалите излизат от границите на традиционния вид лят медал. Той вече не е само метален кръг за награда или подарък. Медалът вече съществува като самостоятелен жанр, дава поле за интерпретации, разчупва стереотипите на възприятието и употребата му. Разбира се, мненията се разделят на за и против, на новатори и традиционалисти.
"В няколко университета в Европа има медални програми, които подготвят нови таланти. Благодарение на програма на Британския музей за спонсориране на млади автори, от колежите по изкуства се избират двама или трима студенти, които имат възможността да се обучават при проф. Богомил Николов."
Бъдещето на жанра е в експериментирането, в синтеза между ясно изразената идея и визуализацията й на малка повърхност. "Вълнува ме посланието на моя обект, библейските теми, темите, свързани с човешките взаимоотношения, еротиката – усещането за нея, без да е буквално показана. Сложно е да изобразиш желанието да си с някой, а да не можеш да представиш това безсилие по един естетически начин, да минаваш границите на жанра и същевременно да останеш в него. Не че не ме предизвикват иновативните материали, но обичам да работя с метал, харесвам традицията му, достатъчно ми е да сменям темите и да насочвам мисълта си в лично мои интерпретации."
Интересен е профилът на хората, които искат да притежават тези предмети на изкуството. Медалът като красив обект интригува колекционери – това са предимно успешно реализирани хора в собствените си професии. "Имам четирима колекционери в Токио и един в Нагоя. Един и същи медал бе откупен два пъти в Япония. Той напомня за специалните ограничители на шогунските мечове, наречени цубо – истински произведения на изкуството. Член на английското кралско семейство също притежава моя творба."
Произведения на авторката са собственост на Националната художествена галерия, British Museum, London (откупки 2004 и 2014 г), Bergen University Museum, Bergen, Museum of Coins and Medals, Kremnica, Royal Coin Cabinet, Stockholm. През 2015 г. Надежда Розева е поканена от отдела за монети и медали към British Museum да организира информацията за българските банкноти и медали от колекцията на музея. Безценен опит за нея е възможността през този период да направи собствени проучвания на експонатите и да се запознае с добрите практики за куриране в Британския музей.
"Аз виждам предварително как трябва да изглежда завършеният обект. В процеса на работа има, разбира се, много промени, но концепцията остава. Отливането е непредвидимо, а с патината може много да се експериментира така, че тя да промени визията. Възможно е тя да развали или направи още по-добра една работа. Патината създава характер. Медалът трябва да бъде много гладък, да оставя усещане за топлина."
Надежда Розева има отношение към обемите, към закръглеността като знак на грация и естетика. Обича мекотата на формата, работи в нисък релеф, но в работите й има и много чиста линия и рисунка, перфектна композиция. Като автор, тя следи и се интересува от полската, от силната унгарска и от португалската школа. Добра школа има и в Холандия, изключително успешно и различно навлизат японците в медалното изкуство… Художничката се оставя да бъде вдъхновена и тя самата вдъхновява.