Днес в Тексас

 
„На всяка цена” (Hell or High Water), 2016, САЩ, 102 минути, режисьор Дейвид Макензи, продуценти: Карла Хакън, Джули Уорн, Питър Бърг, Стив Купър, Сидни Кимъл; сценарий Тейлър Шеридан, оператор Джайлс Нътгънс, музика: Ник Кейв, Уорън Елис; в ролите: Крис Пайн, Бен Фостър, Джеф Бриджес, Джил Бирмингам и др.
Награди и номинации: 36 награди, включително и критически, 4 номинации за „Оскар”: за филм, за поддържаща роля на Джеф Бриджес, за оригинален сценарий и за монтаж и др.
 
Малко градче в Западен Тексас. Рано заранта. Няма жива душа. Отварят само клона на банката Texas Midlands. Миловидният Тоби (Крис Пайн) и ръбестият му брат Танър (Бен Фостър) нахлузват маски и връхлитат. Оказва се, че трябва да изчакат. Все пак обирът е успешен – дребни пари. Брадатите братя ги изпират в казино. Тоби е лузър с двама сина, изоставен от съпругата си. Живее в запуснатото ранчо на майка им, наскоро починала. Танър е лежал дълго в затвора за убийството на баща им. Инициатор на обирите е Тоби – иска да спаси за децата си ранчото, където е открит нефт. То е заложено от майката в същата банка. След втория обир по следите им се задействат мустакатият рейнджър пред пенсия Хамилтън (Джеф Бриджес) и помощникът му с индианско-мексиканска кръв Алберто (Джил Бирмингам). Братята си обират и захвърлят колите на престъпленията, тия отдалече ги следят. Тоби внася парите за кредита в Texas Midlands. Ранчото е спасено. Последния път – вече по обяд – подире им, заедно с рейнджърите, се втурва цялото градче. От всяка кола се стреля. Междувременно Хамилтън и Алберто си разменят политнекоректни реплики. Братята се разделят... Свистят гуми, летят куршуми, тече кръв, просват се тела...
Наоколо – познатият пейзаж на Тексас, но някак омърлушен. Изоставени земи, порутени сгради... Нахлупили неизменните каубойски шапки, мъжете изглеждат обезсърчени. Никой не се усмихва, всеки е с оръжие. Върхът на грубостта е стара сервитьорка в допотопен ресторант – блюдата са две и никакви други желания не се приемат. И е чешитско, и е страховито.
В своя първи истински американски филм шотландецът Дейвид Макензи възражда уестърна - забравения национален жанр. Вярно, през 2010 това направиха братята Коен с „Непреклонните“, но той, макар и с чувство за хумор и пак с невероятния Джеф Бриджес, бе класически и римейк. „На всяка цена“ е съвременен уестърн със страхотно остроумие и сериозен разрез на обществената апатия в предтръмпова Америка. Автентичен независим филм, побрал още обирджийска комедия, road movie и семейна драма. Между героите не откриваме характерните за уестърна полюси „добър-лош“ – всеки е със своите си грижи, терзания и мотивации. Само Танър е безгрижен – обирджийството е в кръвта му. Всъщност, ако има някой истински „лош“, това са банките.
Познат у нас още от дебюта си „Последната велика пустош“ (2002), после с треморната драма „Младият Адам“ (2004), с „Перфектно чувство“ (2011) и др., Дейвид Макензи бе председател на журито на София филм фест през 2012 г. Сега отново е фокусиран върху социалното дъно, както в някои от британските си филми. Със забавния сценарий на Тейлър Шеридан, филигранното наблюдение, изключителното водене на актьорите и създаването на уникална атмосфера с помощта на всевиждащата камера на Джайлс Нътгънс, с когото Макензи почти неизменно работи от „Младия Адам” насам, и тревожната музика на Ник Кейв и Уорън Елис, „На всяка цена“ е породист филм, тръгнал от „Особен поглед“ в Кан. Превърна се в категоричния ми любимец от „Оскар“-селекцията. Докато го гледах и след това, изпитах радост, както беше с „Небраска“ на Александър Пейн (вж. „Култура“, бр. 36 от 2013) – общото помежду им са ударното социално внушение, road movie и остроумието. Знам, че „На всяка цена“ е аусайдер, но е важно, че е попаднал там. Прочее, той е не само най-свежарският и най-краткият сред деветте филма, но и най-симптоматичният за състоянието на американската мечта.