Любов
Божана Апостолова. „Нощта е също слънце”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2017, цена 14 лв.
Отдавна не съм бил сърдит на автор, че е “убил” своя герой. Но се обидих на Божана Апостолова. Не биваше Асен да си отива от белодробна емболия. Тъкмо беше намерил начин да живее във все по-плътно съгласие със себе си: напусна града в полза на селското уединение, напусна рекламния бизнес, за да се завърне към изобразителното изкуство. Давам си сметка, че говоря като за жив човек. Да, и главната героиня Силвия бих упреквал като жив човек - че иска всичко от Асен, но колкото и да го обича, нейното съзнание блокира тялото й и болката не позволява на съпруга й да проникне в нея... Нямаш право да искаш всичко.
Новият роман на Божана прелива от живот, жесток живот. Отдавна изпитвам потребност от точно такъв реализъм - от произведение, което да подреди нашето време и да му придаде смисъл. Разпознах доста от себе си в Асен и Силвия, разпознах много хора и ситуации, към които обичайно не снизхождаме, за да ги разкажем – от мизерия и неловкост. А Божана не лъже. В пресъздаването на бита и битието на двамата герои и преди, и след крушението на брака им няма фалшива нота - дори когато писателката обобщава без сантимент основните характеристики на обществения упадък.
Затова книгата се чете на един дъх.
А това е роман пред всичко за приумиците и непонятността на любовта – ето, Силвия напуска Асен заради изневерите му, но го обича повече от всичко и е неотлъчно до него след катастрофата, която ще предизвика смъртта му. Започваме да се питаме какво всъщност е любовта - тя далеч не е само секс, защото как така се появява синът им Момчил… Как така забременява Силвия, след като Асен изглежда не я е обладал истински заради нейния вагинизъм… Има нещо друго; нещо, което обърква и тревожи; нещо неизразимо, въпреки привичната прямота на Божана Апостолова. Нещо голямо. Някакво чудо. Как да се обичаме и да живеем заедно? Не само как да оцелеем след края на комунизма. Не само как да запазим достойнството си - след като една учителка е принудена да стане черноборсаджийка в свободните си дни, за да остане на повърхността на живота.
Божана не съди. Всеки ще открие различен отговор на тези неприятни въпроси. Някои дори нямат отговор. И имаме ли нужда от него, след като след смъртта на баща си Момчил ще се върне в Германия - и Силвия остава сама на летището. Романът на Божана Апостолова завършва така, че ще си прехапеш устните. И ще минеш в духовните измерения на любовта.