Музей 2.0 | челен опит
Дори в привързания към традициите си Китай, традициите вече не са това, което бяха. Дигитализират се. Ежегодният празник за почитане на мъртвите, Цинмин, например, се е пренесъл онлайн. Китайците са оптимизирали поклонението, изобретявайки нова онлайн услуга – виртуалните мемориали. Това са специализирани сайтове за отдаване на почит, в които с усилието на няколко клика може да се подреди албум със снимки на починал близък, да се споделят истории от живота му, да се качват видео файлове със сантиментална стойност. Може даже ритуално да се горят виртуални благовония и банкноти, какъвто е обичаят там. Мемориалната услуга бива предпочитана по най-различни причини и само част от тях - по причина на географска отдалеченост. Много китайци решават, че това е по-удобният и екологичен начин за отбелязване на Цинмин, тъй като реалното пилигримство отнема време, свързано е с ползване на транспорт и с горене на реални предмети.
Всъщност, в Китай това дори не е новост! Първите китайски виртуални мемориали са се появили в началото на новия век. Оттогава броят им расте лавинообразно, сигурно защото младото поколение, ползващо интернет, вече е достатъчно старо, та да започне да губи близките си.
Какво толкова интересно и полезно може да има в това, че да си заслужава писането за него? Вярно, това е една добра идея за онлайн бизнес, която може да се развие и у нас на мястото на традиционното печатане на неестетични хартиени некролози, но интересното надхвърля сферата на бита. Дори и да не излизаме от утилитарното, можем да го видим в нееднозначността на връзката между реално и виртуално. Тази връзка никога не е еднопосочна и не винаги е непременно във вреда на реалността. Така, вместо да се превърне в отживелица, в запуснато място, което не искаме да обитаваме, реалността може да се превърне в „разширена реалност”[1], реалният мемориал да се сдобие с виртуално измерение и то благодарение на инструменти, които масово са навлезли в нашето ежедневие.
В мрежата, през China Dayly, стана популярна снимката на надгробен камък, украсен с надпис на китайски, придружен с QR[2] код, какъвто виждаме по стоките в магазините. За много от нас, европейците, това е поредната китайска странност. Всъщност, снимката е правена в мемориален парк в памет на "Клането в Нанкин", а бар кодът води към мобилната версия на съответната интернет страница и към полезна туристическа информация – в коя година се е случило събитието, колко са загиналите и т.н.
Подобни бар кодове напоследък могат да се видят не само по историческите места в Китай, но и в някои уважавани западни музеи. Представете си, например, експозиция с произведения на дърводелското изкуство. Малките черно-бели футуристични квадратчета върху експонатите само на пръв поглед биха изглеждали неуместни. Ако сте притежател на смартфон и имате инсталиран QR четец на него, сканирането на QR кода би буквално разширило полезрението ви, отпращайки ви към някоя уеб страница, посветена на автора на произведението, или към видео или друга мултимедия. Така, ако експонатът е някой богато резбован шкаф, вие бихте могли да го разгледате и отвътре, да разучите всичките му тайници, да гледате на видеоклип процеса на реставрацията му или, ако експонатът е музикален инструмент, да го чуете как звучи.
Преодоляването на предразсъдъците от страна на музейните работници, че модните технологични дрънкулки са създадени само за радост на технофетишистите, които не стъпват в музеи и не се интересуват от миналото, може само да отвори нова възможност пред хранилищата на паметта и да ги направи още по-интересно и богато място.
[1]Разширената реалност (augmented reality) е физическа среда, чието текущо възприемане от индивида е обогатено с компютърно генерирани включвания от звук, видео, графики, GPS или други данни.
[2] QR код (съкращение от „Quick Response” – „бърз отговор”) е двуизмерна матрица, в която, за разлика от обичайния едноизмерен баркод, може да бъде заложена повече информация за обектите, маркирани с нея. Появил се е през 90-те в Япония и е патент на Denso Wave Incorporated, поделение на Toyota, но е отворен формат и поради това популярността му ще расте.