Цензура ли е цензурата на цензурата?
В 23.30 ч. на 10 януари 2017 г. БНТ излъчи филма „България 10-11 януари 1997 година“. През целия ден телевизията „подгряваше“ зрителите си и ги подготвяше за смисъла на филма. В „Денят започва“ през 2017 г. Милена Цветанска, която е през 1997 г. парламентарен репортер, каза, че са се опитали да предадат реално какво се е случвало.
Нима има кой да каже какво реално се случи през 1997 г.? Има истини, които всеки разказ пренарежда по свой начин. И това е нормално. Не е нормално обаче да не се доизрича какво точно се случваше в БНР и БНТ.
Съгласуваното говорене в БНТ и претенцията за отразяване реално на събитията е проблемът на говоренето 20 години по-късно.
В новинарската емисия по обяд Севда Шишманова, също парламентарен репортер в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 г. (сега програмен директор на телевизията), разказа как само тя е успяла да достигне от парламента до телевизията, за да предаде информация. Според разказа й, тогава тя е събрала касетите на всички репортери от БНТ, като е обяснила, че трябва непременно да стигне от затворената сграда на Народното събрание до телевизията, за да научи обществото какво се случва. Прозвучава твърде неубедително тази история, разказвана 20 години по-късно! Защото точно Севда Шишманова би трябвало да помни нещо далеч по-важно – каква е причината да няма преки включвания по БНТ в ефир през 1997 г. и защо един от упреците към БНТ на 10 януари е, че телевизията не предава събитията пред и в Народното събрание в късните часове. Не са излъчени и кадрите, снимани с личната камера на Найо Тицин. Филмът „България 10-11 януари 1997 година“ показва как са изведени депутатите от левицата, докато насъбралото се множество отвън протестира срещу управлението на Жан Виденов. Репортерът е допуснат да пътува с тях, докато автобусът се отдалечава. В нощта на нападението срещу Народното събрание БНТ просто не съобщава какво се случва там.
И в БНР има подобен сюжет – за единствения журналист, който „успява“ да съобщи.
Всъщност, „успява“ не е думата. Правилните думи са – на когото „е доверено“ да предава какво става. С устно нареждане са забранени преките включвания по БНТ и БНР от Народното събрание и само един репортер получава право да подава информация от там. Доколкото може да се реконструира историята на тези важни събития от прехода ни към демокрация, той би трябвало да е Димитър Димитров. Вътре в сградата на Народното събрание остават затворени репортери, като Силвия Великова и Таня Величкова.
Но как се реконструира историята на събитие, когато самите журналисти от БНТ пропускат думата „цензура“?
Направо не е за вярване, че през 2017 г. в БНТ има хора, които не са научили, че история, разказвана „на запис“, не е същата като историята, разказана „на живо“. През 2017 г. Милена Цветанска казва в сутрешния блок: дано не звучи нескромно, но ние успяхме да отговорим на общественото очакване тогава да отразяваме това, което реално се случваше.
Но това не е вярно. Един от упреците към БНТ е тъкмо, че спира да излъчва информация какво се случва пред НС в късните си емисии. Дори на сайта на БНТ стои следният текст: Протестите срещу управлението на Жан Виденов от 11 януари и последвалите ги сблъсъците пред парламента не се отразяват с преки включвания, а генералният директор Иван Токаджиев обяснява това с липсата на разработена схема за работа в обстановка на криза. По-късно става ясно, че не неразработена схема в обстановка на криза, а нареждания на управляващите как да изглеждат емисиите са причината.
На 10 януари 2017 г. думата „цензура“ беше изречена в предаването „Преди всички“ в разговор „на живо“ между Силвия Великова, Таня Величкова и Найо Тицин. Той обясни, че филмът „България 10-11 януари 1997 година“ е излъчен някъде на 12 или 13 януари още тогава, веднага след революцията, която поколението на Тицин преживява. Филмът е датиран „БНТ‘ 97“. И Найо Тицин споменава, че по радиото е чул за протестите. Кое радио? – попита Таня Величкова. Защото програма „Хоризонт“ не предаваше пряко от парламента.
Защо Севда Шишманова и Милена Цветанска, че дори и Найо Тицин не намериха за нужно да кажат какво реално се случи с БНТ и БНР на 10 срещу 11 януари 1997 г.? Защо през целия ден, 20 години по-късно, се преструваха, че тях цензура не ги лови?
Вместо да стане ясно, че не са имали друг избор, освен да се подчинят на цензурата на управляващите тогава! Важното послание в случая е, че няма журналисти, които могат да се справят с цензурата, но поне не бива да си я налагат сами.