Балинт Мадяр

 
Посткомунистическата мафиотска държава:
случаят Унгария
 
ИК „Изток-Запад”
Цена 20 лв.
 
Балинт Мадяр описва един от процесите, довели до положението в Унгария в момента:
Зад хомогенния рационален езиков арсенал от западен тип останаха незабелязани противоречивостта и ярко изразеният източен характер на ценностната система на обществото.
По принцип, езикът на отминали и дори дивашки идеи беше изтикан в зоната на политическата субкултура и избиваше на повърхността само по време на изборните кампании. По-късно оттам го освободи единствено отчаяната борба вътре в политическия елит, превърнала вербалната агресия в средство за крайна политическа и социална поляризация.
Роди се многоезична нация с ценностна система, изключваща диалога. Щом два езика с различни функции се превръщат в езици на два политически лагера, политическата борба вече се води на нивото на езика.
Функцията на езика на либералния ляв лагер се състои от интерпретация и дискусия. Неговите качества, насочени към описание, анализ, критика и дискусия, го правят фактор за формирането на рационална идентичност. Този език носи единствено рационално послание и е лишен от символна система, върху която би могъл да рефлектира. Но този език на рационален обществен дискурс постепенно премина в сферата на субкултурата на интелигенцията.
Функцията на езика на десния лагер е сплотяване и набиране на нови привърженици. Неговите качества, насочени към посочване, демонстриране, окачване на етикети и стигматизиране, го превръщат във фактор за формиране на символична идентичност. Този език е в състояние да рефлектира върху неезиковия, образен, ритуален и емоционален свят на дадената идеология и като му придаваше консистентност, постепенно се превърна в господстващ език.
Ерозирането на либералната демокрация започна с изтласкване на езика. Това беше залезът на рационалния обществен дискурс и диалог, когато аргументиращата интелектуално цялостна реч се подменяше от фрагментиран, наративно центричен, стигматизиращ език, служещ като ефективно средство за подкрепа на опростени идеологии, пораждащи емоционално единство. Този език, вместо разбиране и аргументиране, транслира вяра, а вместо сравнителен подход – конфликт.