Документална версия
за българския провал
„Опит за биография на лицето Х“, 2015, България, 102 минути, сценарист и режисьор Васил Живков, продуцент Росица Вълканова (копродукция с БНТ), оператори: Орлин Руевски и Емил Христов, музикален дизайн Мариана Вълканова, монтаж Тома Вашаров.
Награди и номинации: награда на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци от „Златен ритон“, 2 номинации на Българската филмова академия: за документален филм и за сценарий на документален филм.
Премиера на 7 ноември в зала „Люмиер“
Ако не беше прожекцията на „Опит за биография на лицето Х” като предвестник на Киномания, едва ли мнозина биха се сетили каква дата е 7 ноември. Прочее, все по-малко важен се оказва и 10 ноември – и за медиите, и за преживелите го. И все пак, тъкмо в навечерието на 27-ата годишнина от тази разделна в българската история и съдбите ни дата, дългоочакваният документален филм на Васил Живков разбуди задрямали емоции и разбуни духовете.
Нагърбил се с титаничната задача да обхване интегрално 7 десетилетия от новата история на България, да персонифицира и да формулира провала на прехода, той е свръхпреживяване. Дори за такива като мен, които помнят социализма, когато именно се е формирал героят от заглавието – един от хипотетичните труженици на ДС.
Веднага бързам да уточня, че „Опит за биография на лицето Х“ не е първият рекапитулационен български документален филм, посветен на прехода и на злокобната роля на ДС: достатъчно е да припомня мащабния „Преходът или какво стана с нас” на Атанас Киряков (вж. „Култура“, бр. 12 от 2013) или ексцентричния „И България е една голяма грешка“ на Георги Лозанов и Стоян Радев (вж. бр. 10 от 2014). Но е първият, който представя вътрешнопартийния преврат с герой подавач на чаша, чийто примерен път бележи обогатяването на хората от ДС и вихрушката на БКП/БСП и обезсмислянето на нескончаемия преход, положен в исторически контекст. След познатия кадър с Тодор Живков по време на свалянето му, Васил Живков прави преглед на българския тоталитаризъм от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989. И през познати и непознати архивни кадри изследва тези 45 години от историята ни с нейната идеология и лидери, заблуди и издевателства, наслоявания и превъплъщения... А после изследва митинговите еуфории, разните месии и обществените трансформации, характерни и за демократизирането на страната ни, и за симулацията на прехода, и за погубването на елементарните ценности. За да стигне до дъното, в което се намираме и от което измъкване не се вижда.
Филмът на Васил Живков е мащабен експеримент, защото през архивни кадри, насечени от коментари на социолози, политолози и бивш лагерист и ракурси към днешното ни живеене, не само обема над 70 години от съдбата на България, а и чрез обилния и не спестяващ нищо задкадров текст на самия режисьор прави травматичен анализ на прехода, неговите зависимости и случилото се със самите нас. Тоест, „Опит за биография на лицето на Х” е и личната гледна точка на безкомпромисния открай време документалист Васил Живков към обратите и вините в българската история, маркирали днешния провал, и поредно преживяване на собствените ни изгубени илюзии. И филмът е отчетливо адресиран към младите.
Макар и да е находка решението да се обгледат събитията през „лицето Х”, то е хем натоварено с всички престъпни машинации на ДС, хем стои дифузно и направо анонимно в реалния контекст на събитията. Струва ми се, че персонификацията, извадена в заглавието, изисква повече конкретност. Но и така филмът е важен и емоционален. Прекрасно е, че БНТ е негов копродуцент. Да се надяваме, че ще го излъчи неведнъж.