Без срок
“Пробен срок” от Николай Гундеров. Режисура Тея Сугарева. Сценография Каролина Далкалъчева. Музика Мартин Каров. Участват Христо Ушев, Стоян Младенов, Малин Кръстев, Георги Спасов. Театър 199. Премиера 5 ноември 2016 г.
Ето го отново на сцената. Това е малкият човек. Наследник колкото на Чаплиновия скитник, минаващ през колелата на модерните времена, толкова и на Хашековия Швейк, съхраняващ със смях човешкото достойнство и в най-тежки времена. Трудно е да разпознаем силуета му в съвременната драматургия. Но в пиесите на Гундеров той изплува върху сцената с някаква самоирония. Защото, с цялата си композиционна фрагментарност, тези пиеси се движат в една мъглива зона между абсурдната комедия и комедията на ситуациите, сюжетирайки времената на комунизма и тези на посткомунизма. В тях самият главен малък герой няма отчетлив характерологичен профил. Но при цялата си добродушна неопределеност, той някак себе си не взема особено насериозно. Затова не само оцелява, а и печели симпатии. Така е в пиесата “Сълза в супермаркета” (награда за драматургия 2014 на Театър 199), която Тея Сугарева поставя под заглавието “Пробен срок”.
В представлението на Театър 199 обаче той е фокус на внимание. Режисьорката насочва вниманието главно върху усмихнатия млад човек, представен от Христо Ушев, който започва работа в “Бюро за инвалидни пенсии” преди падането на комунизма, в посткомунизма продължава в Служба „Сигурност” на една бензиностанция, а в новия век е отново на пробен срок в кол-център “за неотложни съвети”. Той проявява състрадание и към около 55-годишния дървен директор от соца (Георги Спасов), и към потиснатия в отношенията си с жените началник на Служба “Сигурност” (Малин Кръстев), и към невротичния си шеф от кол-центъра (Стоян Младенов). Да не говорим за усърдието и добродушието, с което въпреки всичко се опитва да помогне на клиентите от тези служби. В този смисъл, той е малко абстрактен типаж. Носи се като анимационен герой през опасните времена и ситуации – и винаги оцелява. И актьорът така го представя – усмихнат, добронамерен, но устойчив все пак човек.
Заради намерението да се покаже сродната структура на ситуациите, в които попада главният герой, режисьорката и сценографката ги слагат в една квазиутопична перспектива. Този подход обаче, независимо дали е съзнателно приложен или е случаен ефект от намерението им да покажат изобщо “добрия човек”, дефакто лишава представлението от сериозност на сравнението между “тогава и сега”; и го пуска в опасното клише на “всичко е все същото”. А идеята за добрия въпреки всичко човек (всеобщата надежда за промяна) придобива просто инфантилен и квазиромантичен оттенък. Защото затвърждава и без това налагащото се в последните години пълно безразличие към времето на комунизма, разтваря го в колорита на всекидневните абсурди и детайли (като интонацията на дървените соцдиректори от село, с която говори Георги Спасов, например, и която разпознават най-вече зрителите над 40). Същото важи и за 90-те, чудесно представени в типа, който играе Малин Кръстев. Сред най-сериозните предимства на Николай Гундеров е обаче това, че той откроява тези различия, освобождава чрез въображението и езиковите каламбури ироничната игра с тези различия. По този начин комедиите му запазват дистанция и към времената преди 1989 г., и към тези след това. Така и на режисьорите, които (ще) ги поставят, им е оставено пространство да покажат различията, но най-вече - да покажат своето отношение към тях и по този начин и към човека, към героите, които преминават през тези различни времена. Тази възможност Тея Сугарева е пропуснала.
Тъй като образите са типологически, а не психологически, от решаващо значение е как актьорите изграждат комедийните типажи. В този смисъл, най-интересни са героите на Георги Спасов и Малин Кръстев. И двамата са опитни актьори, които работят със собствените си богати наблюдения над подобни герои от времето на соца и на 90-те. Към това трябва да се добави и огромният им опит в комедийния жанр. Техните образи всъщност носят най-вече комедийните ситуации в представлението. Благодарение на тях и в партньорството с тях се откроява и образът на главния герой. Предимно тяхна е заслугата за удоволствието от чудесното чувство за хумор и ироничните игри в диалога на Гундеров.