Национални есенни изложби
Пловдив '2016
Национални есенни изложби Пловдив 2016, Балабанова къща, къща Хиндлиян, къща Мексиканско изкуство, Старинен Пловдив, 1 – 30 септември 2016.
Участници: Евелина Петкова, Милена Бочукова, Милена Цочкова, Стела Василева, Яна Стойчева, Андрей Градечлиев, Деян Янев, Иван Кюранов, Ясен Панов. Куратор: доц. д-р Галина Лардева.
„Огледало“ е надсловът, избран от Галина Лардева, артистичния директор на Националните есенни изложби в Пловдив, за тазгодишното издание на форума. В него тя се опитва да пречупи през различни призми погледа ни към съвременното българско визуално изкуство. В предишните издания такива призми бяха философията на избора, текстовете на Бертолт Брехт, шахмата. Кураторските коментари, отпечатани в каталозите, са един от компонентите на събитието и са своеобразни пътеводители за публиката на самостоятелните изложби, съставящи всяко едно издание. Проектът „Огледало“ поставя в обща рамка различните начини да мислиш себе си – чрез оглеждането в другия или в заобикалящата ни среда, чрез прецизен самоанализ, през магичното и свръхсетивното.
За разлика от предишните издания, в които текстовете в каталозите са писани от артистичния директор, тази година за „Огледало“ пише проф. Клео Протохристова. Тя показва важната роля, която има огледалото в културната история на човека чрез кратък „преглед“ на темата. По този начин публиката съвсем естествено е въведена в културната сложност и безкрайните възможности за интерпретация, които дава огледалото, както обяснява и проф. Протохристова: представяме си съзнанието като огледало, отразяващо света. На огледален принцип функционира зрението ни. Огледалото е дълговечна метафора на себепознанието. Не можем да видим очите си без негова помощ, не можем да познаем себе си, без да бъдем отразени в очите на другите, инструментализирани по този начин като огледала. Огледалото е общовалиден символ на изкуството, което традиционно се мисли като отражение на живота.
В такава широка рамка участниците, поканени от Галина Лардева, създават собствени светове, подчинени на своя логика. Подходът на всеки от тях е съвсем различен и индивидуален.
Светът на Андрей Градечлиев е изграден от оглеждащи се една в друга индустриални форми, наблюдавани в някои от немските пристанищни градове, като Хамбург, Олденбург и Антверпен. Тези индустриални пейзажи са създадени чрез комплексна техника от фотография и рисунка, която самият автор нарича фотографика. В по-голямата си част двуизмерните изображения, представени в изложбата, са силно обработени фотографии с подчертан рисунъчен характер. Макар и напълно лишени от човешко присъствие, те са безкрайно динамични и създават усещане за неспирно движение и бърз ритъм. Това се дължи на подхода, който е избрал Андрей Градечлиев – наслагването на формите, изчистени от контекста, в който съществуват, изведени почти до рисунка, с много дискретен цвят.
Директният контакт с човешкото лиценапълно е избегнат в изложбата на Милена Цочкова. Тя постига психологическо въздействие чрез представянето на човешката фигура извън конкретна среда, извън някакъв развиващ се сюжет, като специално акцентира върху дрехата, върху най-външната обвивка на тялото. В нейните работи са особено важни жестът и позата, движението на фигурата. В създадените сюрреалистични, парадоксални ситуации, където са представени единствено детайли от самото тяло, а други части от него напълно липсват, зрителят е оставен насаме със себе си, без „чуждите“ погледи, които биха могли да надничат от картините.
Една много приятна атмосфера създава изложбата на Ясен Панов, която общува съвършено с интериора на Балабанова къща. Резултатът от огледално развиващите се композиции, изградени чрез наслагването на различни образи, и съвсем умерена живописна намеса, са мащабни колажи, работени дигитално. Авторът използва много „исторични“ образи, гравюри, взети от старопечатните книги, които развива и превръща в съвременни произведения на изкуството.
Друг автор с отношение към историята е Иван Кюранов, представящ своята изложба на верандата в къща Хиндлиян. Серията черно-бели фотографии от езерото Живерни, където Моне рисува прочутите си лилии, оставя впечатление по-скоро за графично печатани произведения. Като огледало във времето може да се разгледа и един от проектите му с еротични химикалки от 90-те години “Soundwall”, който стои като контрапункт на цялата изложба.
Илюзията, която би могла да се създаде чрез огледалото и преминаването в друг, паралелен свят, е представена от Стела Василева. Рисунките „Офис сграда“, „Говорещи хора“, „Ремонт 1“ се развиват извън всякакъв контекст, напълно съсредоточени в себе си. В инсталацията „5 кутии“ чрез система от огледала оглеждащите се форми създават илюзия за безкрайна дълбочина и пробив в пространството.
Яна Стойчева показва интимните моменти на живеенето в големите градски пространства с един безкрайно лаконичен стил, подканващ към самовглъбяване и самоанализ. Сред динамиката на забързаното ежедневие на града, единствените „свои“ места са между стените на жилището, където шумът и напрежението на деня остават встрани. Меланхоличният тон е особено подчертан чрез избягването на живописни контрасти, а донякъде и в изграждането на обемите чрез една рисунъчна линия. Това сепариране между външно-вътрешно, мое-чуждо, динамика-спокойствие се подчертава още по-силно в кадрирането на композицията.
Скулпурата тази година е представена от Милена Бочукова и Евелина Петкова, които избират да разсъждават за огледалото през експеримента. Характерно за скулптурите на Милена Бочукова е комбинацията между два различни материала - камък и бронз. Специално за изданието тя комбинира камъка със стъкло и парчета огледало, подредени в изящни скулптурни композиции в двора на къща „Мексиканско изкуство“, където пластиките се вписват много елегантно в пространството. Евелина Петкова, която също предпочита да работи с камък, представя изложба от скулптури, изработени от хромникелова стомана, които имитират корабни платна.
Докато другите автори в проекта търсят огледалото вътре в отделното произведение, Деян Янев изразява много по-изявено противопоставянето на различни образи и „светове“. В серия диптихи-противоположности той показва проблеми, актуални за съвременното общество, а самото визуално изкуство като огледало на заобикалящия свят, като огледало на човешкия живот.