Стоун за Сноудън
„Сноудън“ (Snowden), 2016, САЩ/Германия/Франция, 134 минути, режисьор Оливър Стоун, сценарий: Киран Фицджералд, Оливър Стоун (по книгите „Файловете на Сноудън – историята на най-търсения човек на света” на Люк Хардинг и „Времето на октопода” на Анатолий Кочерена); продуценти: Морис Борман, Ерик Копелоф и др.; оператор Антъни Дод Минтъл, музика: Крейк Армстронг, Адам Питърс; в ролите: Джоузеф Гордън-Левит, Шайлийн Уудли, Скот Истууд, Никълъс Кейдж, Тимъти Олифант, Закари Куинто, Джоуел Ричърдсън, Рис Айфънс, Мелиса Лео, Том Уилкинсън и др.
Разпространява PRO FILMS
След като „W“, посветен на 43-тия президент на САЩ Джордж Уокър Буш (вж. „Култура“, бр. 24 от 2009), излезе преди изборите, когато Барак Обама спечели първия си мандат по време на голямата икономическа криза, сега същото се случва и със „Сноудън“. Онзи филм бе първият в историята на киното, създаден за действащ президент, а сега на фокус е съвсем младият Едуард Сноудън (Джоузеф Гордън-Левит), извършил през 2013 най-шоковото разкритие на поверителна документация на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ и останал без родина (досега е в Русия). Но ако тогава Стоун беше пионер, сега върви след изключителния документален носител на „Оскар“ „Гражданинът 4“ на Лора Пойтрас, посветен на Сноудън и с него в кадър. Нещо повече – филмът започва със срещата му в хонконгския хотел с нея (Мелиса Лео) и колегата й от „Гардиън“ Глен Гринуалд (Закари Куинто) и тези инфарктни дни прорязват целия филм.
Започнал да работи като ученик и така останал без диплома, Едуард Сноудън е свит компютърен гений с очила, полиглот и патриот. В началото твърдо иска да продължи фамилната традиция да служи на родината и след счупване на краката в Ирак, напуска армията и кандидатства за работа в ЦРУ. Одобрява го висш агент (Тимъти Олифант), който се превръща в негов гуру. По време на обучението Сноудън среща бивш шпионин-скептик (Никълъс Кейдж). Тъй като неизменно е пред монитора, в сайт за запознанства се свързва с либералката Линдзи (Шайлийн Уудли) – горещ фен на Обама. Заживяват заедно. Любовта им е застрашена от неговата извънредна заетост и обикалянето на света. Междувременно на Сноудън му откриват епилепсия. Колкото повече напредва и се задълбочава в работата, толкова повече той започва да се съмнява в правотата й – мишени на наблюдение стават разни „лоши“ хора, по думите на шефа, а него го обзема ужас. При Обама пипалата на програмите за масирано следене за тероризъм, започнало след 11 септември 2001, са още по-мащабни и безскрупулни. Но гуруто твърди: „Хората не искат свобода, а сигурност”. В един момент Сноудън се решава на неимоверно рискованата стъпка – изтегля над 1,5 милиона класифицирани документи от защитените мрежи на АНС. Кубчето на Рубик играе важна роля.
Свикнал да се възприема като безсънната съвест на Америка, Оливър Стоун отново се занимава с парлива тема И внушението му е важно - няма значение дали в Белия дом е Буш или Обама, дали става дума за шпиониране на врагове или на нормални граждани, САЩ трябва непрестанно да доказва, че е най-силната държава в света. Ала, независимо от сензационната материя и проникновеното изпълнение на Джоузеф Гордън-Левит, филмът е дълъг и скучен. Разбира се, на финала се появява и самият Сноудън. По време на прожекцията изпитвах носталгия по „Гражданинът 4” – там той е притеснен, затрогващ, истински. Чудя се защо Стоун, решен да направи филм за „хакера”, както го нарича Обама, не е създал нов документален филм за него – и без това са общували в Москва. Спомням си колко мощен бе „Команданте” (2003) с Фидел Кастро в едър план.
Тези дни Стоун навърши 70, Сноудън поиска президентът Обама да го помилва, а председателят на Комисията по разузнаването към Камарата на представителите на Конгреса Девин Нунис заяви, че той не е изобличител, а изменник на страната си и предател на колегите си (по Асошиейтед прес). Сагата продължава, а Америка отново е в еуфорията на президентски избори.
Що се отнася до «Сноудън» на Стоун, едва ли ще има някакво влияние, ако съдя по прожекцията - бяхме двама души.