Петренко, необичайният главен диригент
Преди началото на нашия концертен сезон се спирам на още един концерт от 12-ото издание на Берлинския Музикфест, който гледах в дигиталната концертна зала. Оркестърът е отново от Мюнхен, но това няма да учуди никого от тези, които знаят, че столицата на Бавария е прочута не само с бирфеста си (пренесен по ганьовски в центъра на София по времето на един неин кмет), но и с фантастичните си оркестри и опера, например. И още много други, по-трайни от литър бира, неща. (Не съм допускала преди 20-25 години, че днес ще си позволявам подобни сравнения, изнудвана от средата, в която ми се налага да живея.)
Връщам се към преживяванията с Баварския държавен оркестър под палката на генералния си музикален директор Кирил Петренко. 43-годишният руско-австрийски диригент от миналата година се озова в центъра на всеобщото внимание, след като берлинските филхармоници го избраха да замести Саймън Ратъл след изтичането на договора на англичанина, който той отказа да продължи. Петренко (1972) е роден в Омск в семейство на музиканти. 18-годишен е, когато семейството се премества да живее в Австрия заради ангажимент на бащата-цигулар. Завършва Университета по музика и изпълнителски изкуства – Виена. Там важна фигура сред учителите му е Урош Лайовиц, когото периодично имаме възможността да слушаме със Софийската филхармония. По-късно работи още с Мюнг Вун Чунг, Петер Йотвьош, Семьон Бичков и Едуард Даунс. Мисля, че те не случайно са пресекли пътя на Петренко, който, вижда се от програмите му, е музикант с широка по отношение на епохи и жанрове репертоарна визия. Днес той е много добре поставен в музикалния живот на Германия – бил е генерален музикален директор на Комише опер – Берлин, а след гастрол в Мюнхенската опера с „Йенуфа” на Яначек, от там го канят да поеме същия пост. Той приема. Постът му дава възможност да бъде активен и на оперния, и на концертния подиум. Освен това, оркестърът е прекрасен, има петвековна история, името му е свързано с имена, като Ханс фон Бюлов, Рихард Щраус, Бруно Валтер, Дьорд Шолти, Ференц Фричай, Карлос Клайбер като чест гост-диригент.
Кирил Петренко е твърде различен като излъчване от Саймън Ратъл. Няма неговата мигновена харизма, ако не си го гледал друг път, усещаш едва ли не някакво неудобство у него при излизането пред публика. Никак не е специалист по рекламните изяви, не е правил нищо, за да увеличи популярността си, освен да дирижира оркестъра, с който е ангажиран, и понякога да гастролира с други оркестри. Тогава, когато не е зает със своя. Защото за него говорят, че е диригентът, който най-много репетира; и колкото и да изглежда странно на някои, филхармониците на Берлин го избират, знаейки и това. Както и че симфоничният му опит е по-малък от оперния. А някои издания не пропуснаха да отбележат, че това ще бъде първият диригент евреин, шеф на прочутия оркестър.
Петренко е нисък, не е внушителен, не „завладява” с появата си на подиума. Но това трае до началото на концерта. Тогава разбираш, че и такива явления може да има днес. Тук случаят е абсолютно нетипичен – този диригент почти не дава интервюта, наричат го „най-непознатия известен в целия свят”. Но когато артистът е категорично голям и вдъхновен, работата му се оказва достатъчна.
Връщам се към концерта на 14 септември с Лонтано на Лигети, Първия цигулков концерт на Барток с Франк-Петер Цимерман и Домашната симфония на Рихард Щраус. За своята пиеса от 1967 г. Лигети споменава атмосферата на стихове от „Ода за славея” на Джон Кийтс: магичен отвор неведнъж/ отключвала си в пенестия скут/ на тайнствени морета, в край самотен, като „прозорец към отдавна потъналите мечтани светове от детството. Казва още, че чува тази музика като течащи кристали... в неговите описания звукът често има различни агрегатни състояния. И в прочита на Петренко звукът се третира внимателно, като нещо крехко, чупливо, което трябва да се умножи в оркестъра и да образува впечатляващо движещо се, променливо пространство. Оркестър и диригент създават наистина „сънувана реалност, в която звукът е с видима повърхност” (Лигети). Движенията на диригента са изключително пестеливи, музикалното време сякаш замръзва, пространството надделява в измамната статичност на движението. Оркестърът е „пипнат” до съвършенство. В първия цигулков концерт на Барток Франк-Петер Цимерман и Петренко се разбират безпрекословно. Цигулар с впечатляваща култура на лирическото (творбата е посветена на цигуларката Щефи Гайер, несподелила любовта на Барток), с много финес и красиво извайване на романтичното в концерта на Барток. Категоричен в щриха, с неопровержим инструментализъм, великолепно владее формата, контраста в движението и изкуството на звуковото преображение. Самият Петренко се е преобразил – той вече е много по-мобилен на пулта, гъвкав, води неумолимо, ръцете му показват и щрих, и характер, очите му изразяват радостта от това, което чува, но не престават зорко да следят всички, всеки. Виталната танцовост на втората част минава на един дъх с фантастично обигран финал. Бисът на Цимерман – ювелирно в щриха си алегро из Баховата ла минорна соната за соло цигулка, прикова препълнената зала. Наистина събитие!
И продължението му в още един звуков портрет – Домашната симфония на Рихард Щраус, посветена на съпругата и сина му, в която лежи запечатана цялата семейна идилия на композитора с неподражаемо баварско чувство за хумор. Диригентът достига висша степен на интензивност, гради мощно формата, лицето му рисува характера на всяка фраза, ръката не пропуска и най-малкия детайл. И въпреки че има насреща си прекрасни музиканти, като че ли все доизкусурява, търси звука, формира го, създава го, филира го. Ансамбълът е перфектен, с идеална спятост на съвместно свирещите солови инструменти – любовен обой, флейти, корни, тромбони, както и приказните сола на концертмайстора Давид Шултхайс, прозвучали с изваяно звуково въображение и елегантна ирония.
Оркестровото писмо на Щраус сякаш е любимо за музикантите, дава им рядката възможност да демонстрират висотата на своето изкуство, майсторството си в звуковата трансмисия, светкавичния рефлекс в строежа на контрастните сфери, плътността в разноцветното тоноизвличане. Един голям оркестър, щастлив с музиката, която създава чрез своя диригент!