Г-20, гадаене по снимка
1.
Разбира се, че на току-що завършилата среща на Г-20, и страните от БРИК трябваше да се фотографират. И те се наредиха в една линия с домакина на срещата, президента на Китай Си Дзинпин, в средата: министър-председателят на Индия Нарендра Моди, президентът на Русия Владимир Путин, президентът на Южна Африка Джейкъб Зума и президентът на Бразилия, който беше още съвсем нов на поста, след като импийчмънт издуха Дилма, че даже китайското министерство на външните работи не беше успяло да внесе името му в списъка с официалните участници на срещата на върха в Ханджоу...
Само преди няколко години ние вярвахме в лъжата, която някой съобразителен банков икономист лансира на границата между ХХ и ХХІ век - че страните от БРИК[С] (Бразилия, Русия, Индия, Китай – Южна Африка – [С] беше включена после) ще се превърнат в изумителни центрове на растеж и власт през новото столетие. Правеха се прогнози, които доказваха, че страните от БРИКС за няколко десетилетия ще изпреварят и САЩ, и останалия Западен свят.
Като отчитаме това, трябва да кажем, че една доста повехнала група позираше и се усмихваше със застинали усмивки в Ханджоу. Ръстът на Китай е значително по-нисък от очаквания, а авторитарният и националистически стил на Си Дзинпин кара съседите да нервничат. Руската икономика е в руини и то не само заради санкциите и падащите цени на енергоносителите, а и защото в страната няма нито желание, нито способности да се осъществят нужните реформи в икономиката, която зависи изцяло от експорта на суровини, особено енергийни. Икономиката на Бразилия също рухна, страната преживява сериозна политическа криза. Южна Африка на Зума се е задъхала, а неговата партия преживява сериозни трудности. Само Индия на Моли има основания постоянно да се усмихва, защото цифрите, характеризиращи икономическия й ръст, са по-високи от китайските – въпреки че предпоставките за това бяха доста по-скромни.
И въпреки това, Западът няма никакво основание да въздъхне с облекчение. Защото срещата на Г-20 показа, че „западният модел” се натъква на все по-голямо съпротивление в света – а и се погрижихме сами да се отслабим: САЩ си имат Тръмп да им отравя политическата система, ние в Европа си имаме „Брекзит”, който прати премиера Мей на крайното място на втория ред в „семейната” фотография в Ханджоу. На мисис Тачър никога нямаше да предложат подобно нещо! Председателят на Еврокомисията пък, както обикновено, не пропусна възможността да се покаже като глупак, когато целуна домакина по бузата, а това никога не бива да се прави в Китай.
Китайците също се бяха погрижили за развлечения. Бяха „забравили” червената пътека при пристигането на президентския самолет с Обама на борда, а и бяха организирали малка демонстрация на сила в Южнокитайско море, където бяха настроили бетонни укрепления, за да покажат нагледно претенциите си към тези територии. Северните корейци, които не ги канят в благородно общество, внесоха своята лепта в развлеченията, като проведоха изпитания с няколко балистични ракети, които, както се съобщава, са толкова усъвършенствани вече, че това предизвиква дълбока загриженост у Южна Корея.
Така че, на срещата на върха на „двайсетицата” атмосферата едва ли е била приятна. А и нямаше развитие по договора какво ще се прави с катастрофата в Сирия.
Мислите неволно се връщат към книгата на Франсис Фукуяма „Краят на историята”, излязла преди четвърт век. След края на Студената война той пишеше, че „в края на историята либералната демокрация няма никакви сериозни идеологически конкуренти”.
Срещата на Г-20 ни напомни, че такива има. В края на краищата, изглежда, че най-сериозната заплаха за либералната демокрация идва отвътре, тя произлиза от нашата собствена неспособност да защитим онези ценности, благодарение на които след Студената война се оказахме откъм правилната страна.
Тези дни ще отбележим 15 години от атаката на Световния търговски център, на която бе съдено да промени света, който след края на Студената война до това събитие бе настроен оптимистично. Западът се оказа въвлечен – или позволи да го въвлекат – в едно развитие, което отслаби защитата на ценностите ни. Със своята атака терористите се стремяха именно към тази цел.
В Китай страните от БРИКС ни напомниха колко бързо се променя всичко на глобалната сцена. Може би имаме още време, за да устроим разумно света, който ни обкръжава.
Уфе Елеман
Berlingske, Дания
2.
Всемирната новинарска мрежа е набрала такава скорост, че...
Вече всяко движение има връзка с някаква новина.
Ето, например, тази фотография...
„Семейното фото” на срещата на върха на Г-20 в Китай.
Обама се е навел и гледайки през Меркел, се е загледал в другия край на реда...
А там е сърдечен кадър: Ердоган и Путин. Така се е получило...
В същия ден в информационните агенции има заявление от Москва: „Проектите АЕЦ Аккаю и Турски поток набират скорост”.
Интересно, нали?
В период, когато турско-руските отношения отново се затоплят след самолетната криза, спряла най-големите енергийни инвестиции в света...
Как може да се интерпретира даже „споглеждането” на световните лидери.
Накратко, дошлата от Москва новина гласи:
„Прессекретарят на президента Дмитри Песков отбеляза, че преиздаването от Турция на разрешенията, които бяха извадени за Южен поток, ще ускори реализацията на проекта „Турски поток”. Освен това, Песков съобщи, че турските власти са одобрили законите, необходими за проекта АЕЦ Аккую. Песков е отбелязал също, че лидерите на двете държави са обсъдили възможността за разширяване на доставките на руски нефт.”
„Южен поток”... Атомна електростанция...
Плюс доставки на нефт.
Като че ли гледаме холивудски филм за „нефтените и енергийните” войни.
След това идва още една новина...
Прессекретарят на Кремъл заявил: „Турция и Русия се приближиха към сключването на споразумение за зона за свободна търговия...”
Оставете дългите разговори... Речите... текстовете на договорите...
Понякога една мимика говори много.
Може даже да разпали война.
Нима под лозунга „ние ще донесем мир и демокрация в Близкия Изток” не се крият „нефтени войни”?
Любовта се случва между хората. Между държавите има само интереси.
Фатих Чекирге
Hürryet, Турция