Като няма утопии,
има култ към войната

 
Ирина Шчербакова (1949) е известна руска журналистка, историк и преводач. Сътрудничи с московския клон на международното историко-просветно правозащитно и благотворително дружество „Мемориал”, член е на борда на мемориалния комплекс Бухенвалд във Ваймар. През 2005 г. е наградена с Кръста за заслуги на Федералната република, а през 2014 г. получи наградата Карл фон Осецки в областта на историята и политиката. Наскоро излезе на немски книгата й „Руският рефлекс” (Der Russland-Reflex).
 
- Госпожо Шчербакова, в Русия се появи такова твърдение: най-голямата победа на Путин е удържана през 1945 година. Ако си спомним гигантския военен парад по повод 9 май, създава се впечатление, че в него има някаква истина. Защо е толкова важна Втората световна война днес?
- „Новият човек” в Русия изглежда доста стар. Това можем да обясним с факта, че нито една обществена група не може да предложи каквато и да е перспектива за бъдещето или утопия. И тъй като свързващото обществото вещество липсва, създава се култ към и религия на победата във Великата отечествена война. Това може да се види на 9 май. Днес просто трябва да се вярва във великата победа! Напълно в духа на стихотворението на Тютчев: „В Русия просто трябва да се вярва”. Става дума не толкова за история, колкото за конструиране на митология.
- И завършилата преди 71 години война може да служи за нещо като символ верую?
- Числото на загиналите е толкова огромно, че всяко семейство е засегнато. Днешната инсценировка е успешен опит на тези чувства да се придаде идеологическо съдържание. В крайна сметка, човек живее не „хлебом единим”, особено във времена на икономическа криза – и това официалната пропаганда го разбра.
- Вече се появи движение, чиито участници изнесоха семейната памет на улицата. Самоорганизираният „Безсмъртен полк” напомня за загиналите роднини. Тази година Путин оглави траурното шествие, в което участваха стотици хиляди хора. Как се отнасяте към това?
- Става дума за използването на една инициатива, идваща отдолу. Това е много успешно действие. Сам по себе си, „Безсмъртният полк” представлява голям успех, тъй като той се обръща към чувствата и спомените, които все още са се запазили в семействата. На това залага правителството – на идеала за могъщата Русия със силен лидер. По такъв начин Сталин се превръща в позитивна фигура, в силен управник, който осигурява победата. Всичко, което не съответства на този образ, се отхвърля. Сложно е в такъв период да се говори на хората за историческа наука.
- А какво става със спомените за сталинския терор? Дълго време в това отношение изобщо нищо не се правеше, но неотдавна в Москва беше открит Държавен музей за историята на ГУЛАГ.
- Има тенденция, в рамките на която терорът да се представя отделно от победите. Като извращения, подлежащи на осъждане. Този музей съществува, а освен това в Москва ще бъде издигнат паметник на жертвите. И общество „Мемориал” се грижи за запазването на спомените. Например, в рамките на проекта „Последен адрес”, по цяла Русия се отбелязват домовете, в които са живели жертви. Много хора го поддържат, но, за съжаление, другите тенденции са по-силни.
- Повиши ли се интересът към отделните съдби на хората във военното и следвоенно време?
- Само неголяма част от обществото проявява интерес към подобни свидетелства. И в това има голямо противоречие – защото, ако Великата отечествена война играе такава роля, то тогава призивът трябва да е: четете това, което са оставили очевидците на събитията, четете книгите, в които те пишат за това, че тогава са могли да казват само половината истина, гледайте филмите им, които бяха създадени още в условията на цензура. Днес обаче това е почти невъзможно. Изказванията на писатели, като Васил Биков или Виктор Астафиев, за ужасната трагедия на войната днес биха предизвикали скандал.
- Отнасят ли се към това преднамерено използване на части от историята и растящите антизападни настроения?
- Естествено. Днес това звучи така: Западът иска да ни лиши от нашата победа, а ние сме обсадена крепост. Това е език не даже от Студената война, това е език от 30-те години! Законът за „чуждестранните агенти”, разговорите за „петата колона” – всичко това е риторика на мобилизация за въображаема война.
- Създава се впечатление, като че ли някои не преработени по подходящия начин исторически травми се преживяват отново. Не е ли това все пак опит за критическо осмисляне?
- Нещата са много по-зле. Травмата на отсъстващата самоидентификация е кои сме ние, къде отива Русия, как се отнасяме към миналото си? Всички тези въпроси възникват отново. И на тях няма отговор. Затова се извършва обръщането към националната гордост – това е нещо по-леко от рефлексията и скръбните спомени.
- Наскоро Министерството на правосъдието още повече „заостри” закона „за агентите” и сега онзи, който критикува този закон, се смята за „агент”. Как си обяснявате подобно „свиване” на общественото пространство.
- От историята не бяха извлечени никакви поуки. Имам чувството, че днес умишлено се избира път, който води към изостряне, и съзнателно се повтарят някои неща – например от 30-те години на Съветския период. Агресивният популизъм се превръща в най-важния инструмент на властта.
- В резултат от приетите ответни санкции и законовите положения за екстремизма, днес пътуванията в чужбина са усложнени или забранени. Може ли сега да се хвърли поглед отвън към Русия?
- Разбира се, съществува интернет. Миналата година един човек беше осъден на 10 месеца лишаване от свобода за това, че е поместил в мрежата критически текст за действията в Украйна. Такива неща плашат хората.
Атмосферата на страх и недоверие разпространява своето влияние. В тази ситуация става сложно да се сондира общественото мнение – хората предпочитат да не говорят нищо критично. От миналата година десетки хиляди шофьори на товарни вагони протестират срещу таксите за преминаване по пътищата – организират колони и други акции...
Много хора са недоволни, преди всичко в провинцията. Но това не означава, че подобни действия могат да доведат да някакъв резултат. Протестите просто се потушават. От тях, например, не възниква движение като Солидарност в Полша. А някои хора заминават от страната, на първо място младите и активните.
- И ситуацията се изостря. Не се ли намира Русия в икономическа и социална криза?
- Русия се самоизолира, но тази криза не е еднозначна. Европа и Съединените щати също се намират в криза – става дума за идеологическа криза, а и за криза на партийната система. Подобни банални изрази като „Западът се намира в криза” не ми харесват особено. Но има времена, когато подобни неща стават реалност. Отвъд рамките на популизма в ляво и в дясно, става ясно, че с някои проблеми за Запада не е така лесно да се справи. В Русия това го наблюдават внимателно и го използват в свой интерес.
- И не само в Русия. Европейските леви и десни се братимятс Путин. Какво ги свързва – радостта от провала на западната демокрация?
- Преобладаващото чувство е злорадството. Но това не е единственият свързващ ги елемент. Те са нужни един за друг. В Русия охотно се позовават на такива гласове.
Die Tageszeitung, 8 юли 2016