Аббас Киаростами (1940 – 2016)
Аббас Киаростами е не просто първият именит режисьор на иранското кино, превърнал го в световен бранд, а е и сред най-самобитните и влиятелни филмови автори на планетата. Както казва Жан-Люк Годар, „Киното започва с Грифит и завършва с Аббас Киаростами”.
Режисьор, продуцент, фотограф, поет, художник, сценарист, той влиза в киното през 70-те. Създател е на 37 филма, а „Вкусът на черешата” (1997) е носител на „Златна палма” от Кан. Има награди и от Венеция и Локарно.
Сред най-прославените му филми са „Къде е домът на приятеля” (1987), „Под маслиновите дървета” (1994), „Вкусът на черешата”, „И вятърът ще ни понесе” (1999), „Десет” (2002), „Вярно с оригинала” (2010)... Напоследък снимаше Жулиет Бинош. В омнибуса „Всекиму своето кино” (2007) новелата на Киаростами е „Къде е моят Ромео?”. Момичета и баби плачат, гледайки „Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели, а виждаме единствено лицата на жените в киното. Удивително. Новелата е посветена на Федерико Фелини.
Независимо дали показва окаяно иранско село или гол хълм с дърво, червеникави сипеи или градска среда, Киаростами е вгледан в живота с точен окуляр, побрал мизерия, нежност, ирония. Героите му са невръстни и възрастни, апатични и любопитни, отчаяни и възторжени – пъстър свят, където благородството измита омразата. На екрана се търкалят ябълки, копае се трап, свири вятър, веят се златни жита, дете подтичва, вие се прахоляк, нижат се планински масиви, бръмчи кола... - поезията на бита и на филигранното могъщество на Киаростами отнася зрителя към други измерения на смисъла. „Предпочитам настоящето пред прекрасните обещания”, са думи на героя от „И вятърът ще ни понесе” като апотеоз на живота. Влюбен в автентизма на Роселини и в изящната простота на Одзу, Аббас Киаростами ни остави нео-неореалистично кино на гениалната простота и житейската мистика. И следиш протяжните му филми в тръпен транс.
За щастие, благодарение на интернет, можем отново и отново да се потопим в уникалната атмосфера на киното му. За нещастие, няма да чакаме нови предизвикателства от иранския майстор. Както казва Мартин Скорсезе, „Аббас Киаростами бе от малкото автори с особено знание за света”.