Ходене по буквите
Скот Кембъл. „Машина за гушкане”. Превод от английски Милен Антиохов. Издателство „Рибка”, С., 2016, цена 20 лв.
Нюйоркчанинът Скот Кембъл е автор на текста и изображенията в картинна книга, която възпява способността за прегръдка, нещо повече, желанието на детето да прегръща без притеснение, направо на поразия. Обстоятелствата у нас съчетаха очарователната „Машина за гушкане” на малките с „Шамарената фабрика” на големите – виж едноименната видеоинсталация на Георги Господинов в галерия Credobonum, която показа чрез кадри от стари български филми как някак невинно се бият шамари или дърпат уши. Не знам кой разговор е по-труден – за т.нар. „минимално насилие” или за обичта, но той започва. Както знам, че когато машината за гушкане се изтощи, трябва да бъде гушната, за да презареди. Поредната силна книга на „Рибка” – след забележителните „Малкият градинар” и „Диво” на Емили Хюз.
„Митология на човешкото тяло”. Антропологичен речник. Съставителство и научна редакция проф. д-р Минчо Георгиев, дмн. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”/ Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2016, цена 25 лв.
Второто допълнено издание (768 страници!) е направено от учени от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, като съдържа 216 статии, посветени на основните части и употреби на тялото, базирани на етнографски извори. „В случая ние се интересуваме не от научните представи за тялото, а от масива от културните значения, с които е свързано то в рамките на българската традиционна култура. (…) Авторският колектив на речника се ръководи от основното положeние в антропологичния подход, познат като „социално” или „социокултурно конструиране”: като социокултурен конструкт фигурата (смисълът) „човешко тяло” израства от културния контекст (рамка) на конкретното общество”, пише в предговора проф. Георгиев. Книгата е разделена на дялове: „Анатомичното тяло”, „Болното тяло”, „Голото тяло”, „Демоничното тяло”, „Креативното тяло”, „Маргиналното тяло”, „Мъртвото тяло”, „Облеченото тяло”, „Свещеното тяло”, „Сексуалното тяло”, „Тялото - чисто и нечисто”… Изданието е крайно увлекателно – знаете ли, примерно, че чумата имала боси крака с по шест пръста на ходилата, а стъпките й се отпечатвали дори на сухо. Какво ли щеше да направи Йордан Радичков с този образ?
Милена Кирова. „Българска литература”. Част 1 – от Освобождението до Първата световна война. (Университетски курс лекции). ИК „Колибри”, С., 2016, цена 24 лв.
Лекциите, разбира се, са подходящи не само за студенти, но и за най-широк кръг публика. Централни фигури тук са Захари Стоянов, Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Кирил Христов. Дискусионният характер на лекциите става ясен от заглавие като „Изобретяване на селото в българската литература” – проф. Кирова умело проблематизира привидно самопонятното. Ще поставя акцент върху нейните занимания с литературната периодика като институция (и особено с д-р Кръстев). Забелязахте ли, че в списъка на изброените автори липсва жена?