...че радва Музата ми днес света
Поезия на Шекспир и музика от неговото време представиха духовият квинтет "Пилекадоне" (Мила Павлова, Валентин Методиев, Венелин Пиперов, Ясен Теодосиев, Евгений Тонев) и актьорът Валентин Ганев. Една елегантна страница от разнообразната програма на Софийски музикални седмици.
Времето на Шекспир - това е избухналата енергия на Ренесанса, който премахва забраните и ограниченията на църквата, извежда изкуството на улицата, изпълва го с радост, измисля нечувани жанрове светска музика. Песни и танци, които за времето са били новост, а дори и скандал. Музикалната линия на проекта на "Пилекадоне" е изградена с много вкус в контрастен порядък от танци, темпераментни или нежно-меланхолични, събрали географското любопитство на ренесансовия човек: шумната английска павана от французина Клод Жервез, тълкуването на популярната мелодия от Бергамо от немеца Самуел Шайдт или на испанското от англичанина Жил Фарнаби, веселата английска гайярда на Томас Уорлок до меланхоличната красота на музиката на Уилям Бърд и Джон Дауланд. И - словото на Барда - мъдро, естествено, изящно. Валентин Ганев прекрасно рамкира събитието със слово (сонети и фрагменти от "Хамлет") и с контрабаса си като част от група весели улични музиканти от епохата.
Венелин Пиперов беше атрактивен водещ - леко и забавно насочваше публиката към автор и творба. Музикантите-актьори, както и Валентин Ганев - се бяха постарали да "влязат в роля"- със скромен мизансцен, с не натрапващо се облекло, което да напомня времената на Шекспир. Изящество, финес... днес е трудно да си представим, че това интелектуално-артистично преживяване преди четири века е било популярно изкуство, което не винаги се е отличавало с изисканост. Затова ми се искаше по-малко рафиниран звук, по-агресивно втурване в отделните инструментални линии - всеки инструмент е персонаж и, вероятно, в онези времена между тях е наставало и оживено надсвирване - особено в пиесите на Уорлок или Фарнаби.
Това беше "ренесансовата", брилянтно-атрактивната част на спектакъла.
Последваха три скици на Добринка Табакова. Тя живее от доста години в Лондон, очевидно е ценена там, а и другаде по света. Водещият със законна гордост информира публиката, че тържествата по повод годишнината на Шекспир са били ознаменувани с нейна кантата по стихове на великия Бард, изпълнена в родния му град на 21 април. Скиците са свързани с преживявания в различни точки на света - Strandzha Firedancers, Shibuya Morning, Horniman Sunset. Пиперов насочи вниманието на публиката към ярките образи, които трябва да се чуят: авторката има, според него, изключително образно мислене. Всъщност, някаква образност "чух" в Шибуя - най-натовареното откъм трафик място на света, очертано от композиторката с подходяща ритмика. В „Залез в Хорниман” и особено в „Нестинарите” не долових особена страст, само плавно и неангажирано разгръщане на музикална материя. Разбира се, образните представи са нещо дълбоко индивидуално. Моите, очевидно, не съвпадат с изобразеното в Скиците.