Образът е всичко
Аркадий Островски. Русия от Горбачов до Путин. Превод от английски Денис Коробко. Изд. Милениум, С., 2016
Съветският свят е епоха, която преживяхме и надживяхме, затова интересът към него и неговите метаморфози от 1986 насам е неизменна част от опитите ни да се самопознаем. През цялото време обаче ни се налага да гоним парчета от информация, да си сглобяваме картината, да подозираме принципите, които движат развитието на тази огромна империя. Четейки изследването на Аркадий Островски, болезнено осъзнавам неспособността или нежеланието на българската журналистика и на това, което наричаме политология, да ни поднесат задълбочени, концептуални и компетентни коментари. Оригиналното заглавие на книгата е “Изобретяването на Русия. Пътешествието от Горбачовата свобода до войната на Путин” и очевидно прави алюзия към известния жанр на религиозните пътешествия, които завършват с прозрение и прераждане. В този случай обаче ценностите на жанра са преобърнати, тъй като очевидно става въпрос за анти-пътешествие, за срив на духовната свобода. Авторът Аркадий Островски е човек “по средата”, на границата между свое и чуждо, вътре и вън. Британски журналист, внук на известен съветски композитор, доктор по английска литература на Кеймбридж, московски кореспондент на Икономист и Файненшъл таймс от 2000 година насам, той се стреми да изяви най-доброто от две големи традиции на журналистическия подход. Британското образование го е научило на документална скрупульозност, дистанциран аналитизъм и стремеж да съгражда концептуална теза. Руският инстинкт за родина го пази от увлечения в крайни оценки - дори тогава, когато на читателя му се иска да долови нотки на съпротива и злост.
Да разкажеш политическата история на Русия от три десетилетия, пренаситени с динамични промени, е огромна задача, която изисква избор на подход и повествователен фокус. Островски залага на своя журналистически опит, като превръща медиите във фокус на повествованието и главен герой на сюжета. Чрез техните трансформации той разказва историята на постсъветския свят. Може да ни се стори, че медиите са все пак второстепенен субект на историческия процес. Не и в Русия, твърди авторът и последователно, убедително мотивира своя избор, като започва с желанието на Ленин да бъде възприеман като “журналист” и свършва с грандиозното производство на симулативна историческа действителност чрез телевизията във войните на Путин. В продължение на триста страници книгата разгръща аналитичен наратив, в който - като на кинолента, един след друг - преминават етапите в иделогическото и оттам - в политическото развитие на Русия. Във всеки етап авторът извежда на преден план малка група главни герои и съсредоточава наблюденията си върху тях. Знанията му са не само “учени”, придобити на книга; много от тези герои са били анакетирани лично от него през годините като кореспондент в Москва. Островски всъщност е автор на два сборника с руски интервюта, много популярни на запад.
Без да бъде художествена, книгата притежава увлекателен и добре изграден сюжет. Негов главен герой е идеологията - не само когато я има в унищожително изобилие, но и когато започва да липсва, все по-чувствително след 1991 година. Идеологията си отива, но идват парите. Островски разказва как инстинктът за собственост поглъща перестроечните копнежи по социализъм с човешко лице; проследява формирането на руските олигарси през 90-те години, запознава ни отблизо с някои от тях като Гусински и Березовски. Връх в мощта на олигархията постига краят на миналото хилядолетие, когато нейният натиск върху медиите превръща безличния и никому неизвестен шеф на Държавна сигурност с рейтинг в границите на това, което се нарича статистическа грешка, в пълновластен господар на огромна държава. Последните глави, посветени на Путин и неговото управление, което преражда Русия в нечуван пример за националистическа корпоративна държава, са особено интересни за българския читател, лишен от всякакви анализи в тази посока. Малко дразни - посред иначе доброто издание - една упорита и повсеместна грешка. Терминът етатизъм, често използван от автора, за да означи държавноцентристките тенденции в политическата история на Русия, е предаден като статизъм, а това обърква четящия, разпъва го между етимологията и смисъла. Иначе книгата е увлекателна, информативна и убедителна. Нейният прочит кара публиката да иска още подобни изследвания, например такива, в които центърът на повествованието би бил съсредоточен върху икономиката или войската, а защо не и върху селското стопанство на постсъветския свят.