Право на отговор
В брой 23 от 24 юни на вестник „Култура“ бе поместено писмо от г-н Иван Попйорданов, в което се отправят критики спрямо мен.
„Flectere si nequeo superos, Aheronta movebo!“
„Ако не мога да подчиня висшето, ще пусна в действие долния свят!”
Вергилий
Да стоиш изправен, според философа император Марк Аврелий, е въпрос на жизнена философия, която определя крив или прав ще е пътят на твоя живот. Има една прослойка, наречена „средна класа“ (такава е цялата компания кинаджии, наричаща себе си „Клас“ ), която никога не може да заеме независима позиция, защото е научена да стои на колене.
Според идеологията на средната класа, всеки, който дръзне да има самостоятелно мислене, е въвлечен в някаква конспирация. Тази идеология е плод на тежко несправяне с нещата от живота и винаги е нужен някой, който да носи вината за това. По тази причина ченгетата и политиците открай време си измислят конспирации. Това е и приложната практика на всички диктатори. Те подменят реалната сложност на света с измислената простота на аксиомата – или свой, или враг.
В края на миналата година г-н Иван Попйорданов поиска среща с мен и завоалирано ме попита дали министър Вежди Рашидов стои зад анализа на проблемите, свързани със Закона за филмовата индустрия, които аз съм огласил, и дали това не е негова поръчка. И тогава, и сега отговорът е прост и ясен – не. В разговора, който проведохме с г-н Попйорданов, ние имахме общи позиции за всички проблеми на българското кино. И никакви различия. Не получих отговор на един въпрос – това отчайващо и пълно с конфликти положение в киното ни не е от вчера, защо преди мен никой не посмя да постави тези въпроси за обсъждане, защо не са се опитали да внесат необходимите корекции? Защо мълчат и сега? Какъв е този кинематографичен махмурлук? Запитах не само него, но и целия Национален съвет за кино още в началото на работата си в НФЦ, включително и чрез публикации в пресата. И той, и те не отговарят и до днес. Аз знам защо.
Конкретно за писмото на г-н Иван Попйорданов – когато нямаш аргументи да оспориш една теза, най-лесно се спасяваш чрез грубата намеса и въвеждане в диалога на определена идеология. В случая това е идеологията на средната класа. В какво се състоят обвиненията на г-н Попйорданов срещу мен? Първо, в „ненаказуема безпардонност, възприемаща се като овластена да раздава правосъдие“. Това не е така, защото той много добре знае, че за раздаване на правосъдие съм се обърнал към съда. Делото срещу неправомерното участие на г-ца Диана Андреева в състава на НСК се намира във Върховния административен съд. Освен от мен, г-н Попйорданов е недоволен и от министъра на културата, като фамилиарно го пита защо ми се дава такава публичност? Просто е – живеем в свободна държава. И аз нямам нужда някой да ми дава свободата. За разлика от преди много години, нито министерствата, нито министрите вече не раздават индулгенции. Аз пък не страдам от презумпция за ненаказуемост – ще си нося сам последствията. Решението на съда ще оглася пред всички.
Що се отнася до защитата на г-ца Диана Андреева от страна на г-н Попйорданов, има нещо в живота, което безпрекословно уважавам – това са най-светлите чувства между двама души. И те трябва да се защитават. Така се прави. Проблемът не е в оценката на персоната, а на действията на г-ца Андреева. Твърде е голяма разликата между претенцията и нейните познания. Според мен, те са нищожни и пагубни за съвременното ни кино и не заслужават нищо, освен осмиване. Има и един нонсенс в текста на г-н Попйорданов – твърди се, че г-ца Андреева „повече от десетина години“ се е борила срещу министерството на културата за по-добро финансиране на киното. Тя е млад човек и това вероятно означава, че се е борила срещу различни министри още от дете? В този смисъл, разбирам бащината загриженост на автора на текста. Моята публикация, която визира г-н Попйорданов, е изпратена до членовете на СБФД, като разчита на широк кръг кинематографисти в защита на техните права и правата на зрителите. За разлика от продуцентите, които защитават едностранчиво лични финансови изгоди, и членовете на НСК, които са в тежък конфликт на интереси. Това е същността на конфликта. И на въпроса, който задава той „защо министерството мълчи, което означава съгласие“, аз също питам – защо министерството на културата мълчи и не завежда дело срещу клеветите, отправяни към държавните служители за неспазване на Закона за филмовата индустрия от г-ца Андреева?
Що се отнася до сравнението с минали времена и „уводни статии на партийни издания“, има едно подхлъзване - вече няма районен комитет на партията (БКП), където да се оплачем, но има районен съд. Адресираното към министерството на културата послание е сбъркана врата, сбъркани понятия и сбъркано време. Това свежда текста до простичкото определение „другарска жалейка“, характерно за вестника, високопарно наричащ себе си „Култура“. Дори в културата на обругаването не са добри. Декодирането на текста на Попйорданов има и един твърде жалък жълт вариант, който няма да си разреша да оглася от уважение към възрастта на автора. Но все пак, личи дискретната паника на всяка цена да се хареса на една персона и да получи одобрението й. Разликата между „заблуда и мания“ в човешките отношения е описана от Фройд в „Бъдещето на една илюзия“. Прочетете. Ще помогне.