Критският събор
Каквото и да се говори, подготовката на Всеправославния събор и провеждащият се в Крит събор са големи събития в живота на православието. Затова публикуваме тук един оглед от Русия: текста на Олга Филина в „Коммерсантъ” Кой от „руските православни” е против Събора и защо, както и писмото на руския патриарх до събора.
На всички известната пушкинова формула, че правителството в Русия е главният европеец, очевидно е напълно подходяща и за съвременното състояние на Руската православна църква (РПЦ). За да се разкрие тази действителност, не се изискваше много от православната йерархия: трябваше само да се проведе среща с папа Франциск и да се планира Всеправославният събор. Реакцията на неравнодушната „православна общественост” на горепосочените стъпки не се забави. Да кажем, от началото на този година само в Москва се проведоха три „конференции на вярващите”, които призоваваха към отменяне на Всеправославния събор (на едната даже нарекоха еретик самия патриарх Кирил за икуменическата му дейност), бяха написани повече от десет петиции с искане за покаяние за „дяволските идеи”, като не броим единичните възвания и словоизлияния в социалните мрежи.
Както винаги, най-непримиримите защитници на фундаментализма се намериха преди всичко сред монасите: братята в Свято-Успенската Почаевска лавра[1] ненатрапчиво информират вярващите на своя сайт: „През юни 2016 година на остров Крит (Гърция) ще се проведе Всеправославен събор, който, за съжаление, не може да се отмени”. Основните съжаления на братството са свързани с един от документите, който Съборът планираше да обсъди – „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”. Самата идея за това, че извън пределите на православната църква (а по-скоро - на Руската православна църква, Московския патриархат) може да съществува и някакъв „християнски свят”, изглежда съмнителна за монасите. Към сходни възгледи се придържат и някои от йерарсите, да кажем - Германският и Великобритански епископ Марк, който наскоро призна: „Чувствам, че в Русия архипастирите и пастирите се отнасят по-благосклонно към другите църкви и вероизповедания, отколкото ние, в чужбина, защото се сблъскваме с тях всеки ден и знаем какво е това. Ние имаме по-остри възприятия по тази тема.” Общият патос е – категорично не трябва да се общува с „чуждите”. Католиците и протестантите са, естествено, еретици, и това, подчертават радетелите на вярата, трябва ясно да се впише във всички документи. И естествено – трябва веднага да се излезе от Световния съвет на църквите – тази крепост на „икуменическата ерес”, за което недвусмислено ни съобщи Владивостокският и Приморски митрополит Вениамин, сумирайки своите предложения в навечерието на Всеправославния събор. Според мисленето на владиката, в Световния съвет на църквите „действа дяволския метод: крачка напред, две назад, и още много други неща, скрити от нас, под покривалото на масонската тайна”. Тоест, колкото сме по-далече от „мелницата на икуменизма”, толкова по-здраво ще стоим.
Добре, тезата е разбираема, с „чуждите” не трябва да се общува. А какво пречи да се срещнем с православните? Какво му е на Всеправославния събор? Доводите на отечествените фундаменталисти са предсказуеми: оказва се, Константинополският патриарх Вартоломей, който обяви свикването на Събора, е таен агент на Ватикана (версията на „православния доцент от МГИМО”, активистката на движението „Съпротивление на новия световен ред” Олга Четверикова). А освен това е и американски шпионин, защото е носител на Златен медал на Конгреса на САЩ и подставено лице на президента на Турция Реджеп Ердоган, действащ срещу интересите на Русия (версия на Всемирния руски народен събор). И изобщо, гледайки внимателно православния свят, „вярващата общественост” изглежда се изхитри да не види в него нито един православен... Според тях излиза, че извън границите на Русия няма живот, затворете капаците на прозорците, зазидайте всички врати!
И тук работата изглежда не е даже в съдържанието на въпросите, които се планира да се обсъдят на Всеправославния събор (това съдържание така и така беше орязано, за да не се подплашат отечествените ортодокси), колкото в предизвикателния характер на самата открила се възможност да се общува с някого като с равен. Идеите на фундаменталистите, които постоянно се позовават на „старците”, на пустинниците” и на „древните предания”, добре пасва на съвременната политическа реторика – цялата истина е у нас, а у тях е дяволското, масонството и царството на Антихриста – и напълно противоречи на църковната представа за Събора и съборността като такива.
В този смисъл, патриарх Кирил, който прокарваше идеята за Събора и който оставя РПЦ в Световния съвет на църквите, съзнателно върви против течението. И поражда противодействие: още през зимата два манастира и група свещеници от Кишиневско-Молдавската митрополия на Московския патриархат по време на службите престанаха да споменават свещеноначалието – т.е. самия патриарх Кирил – нещо, отдавна невиждано в църквата. Поводът е все същият „икуменизъм” и участието във Всеправославния събор, следствието е шантажиране с църковен разкол.
Патриархът мъжествено отстоява линията си. И въпреки това, става очевидно, че за РПЦ става все по-трудно да бъде „духовен посредник” в ръцете на патриотите-държавници и да остане открита за света.
Олга Филина
До
Негово Светейшество Светейшия Вартоломей, Архиепископ на Константинопол – Новият Рим, и Вселенски патриарх
До Светейшите и Най-блажени Предстоятели на Светите Божии Църкви
Сърдечно ви приветствам от името на Руската Православна Църква, от лицето на православните вярващи в Русия, Украйна, Беларус, Молдова и други страни, образуващи обширното паство на Московския Патриархат.
Всички ние, братя, сме едно Тяло Христово (1 Кор. 12, 27[2]). Безценния дар на единството ние получихме от Самия Господ и наш Спасител Иисус Христос. Да пазим този дар е една от нашите главни задачи, това е директна заповед на Спасителя. (Йоан 17, 21[3])
Нека не ни смущава фактът, че мненията на Сестрите Църкви за свикването на Светия и Велик Събор се разделиха. По думите на свети апостол Павел, „трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас” (1 Кор. 11. 19). В дните на подготовката на Събора такива разногласия се появиха в пълна мяра, но ние сме длъжни да не им позволим да отслабят богозаповяданото единство, да прераснат в междуцърковен конфликт, да внесат разделение и смут в нашите редове. Ние си оставаме едно православно семейство и всички заедно носим отговорност за съдбата на Светото Православие.
Дълбоко съм убеден, че Църквите – и онези, които са решили да пристигнат в Крит, и онези, които се въздържаха от това – са взимали своите решения по съвест и затова към позицията на всяка от тях трябва да се отнасяме с уважение.
Руската Православна Църква винаги е изхождала от убеждението, че гласовете на всяка Поместна Църква – малка или голяма, древна или нова – не трябва да бъдат пренебрегвани. Липсата на съгласието на Антиохийската Църква за свикването на Събора означава, че не достигнахме до общоправославен консенсус. Ние не можем да игнорираме и гласовете на Грузинската, Сръбската и Българската Църкви, изказали се за отлагането на Събора за по-късна дата.
Вярвам, че при наличие на добра воля, срещата в Крит може да стане важна стъпка за преодоляване на възникналите разногласия. Тя може да даде своя принос за подготовката на този Свят и Велик Събор, който ще обедини Поместните Автокефални Църкви без изключение и ще се превърне във видимо отражение на единството на Светата Православна Христова Църква, за което се молиха и което очакваха блаженопочившите ни предшественици.
Уверявам ви, че в дните на предстоящата ви дейност, нашите молитви ще бъдат с вас.
С много любов в Христа
+Кирил,
Патриарх Московски и на цяла Русия
(От сайта на Московската Патриаршия)