Великите винаги са на мушката
През февруари 2016 г. полският Институт за националната памет обнародва документи, свидетелстващи за сътрудничеството на Лех Валенса със Службата за безопасност в качеството му на информатор. Материалите бяха открити в дома на покойния генерал Чеслав Кишчак – министър на вътрешните работи на социалистическа Полша от 1981 г. до 1990 г. Сред документите имаше съгласие за сътрудничество, подписано от Лех Валенса (като агент Болек), разписки за получени пари и агентурни доноси. Вместо да се защитава и оправдава, бившият борец с комунистическия режим обяви война на днешната власт. Валенса заяви, че е готов да „излезе на барикадите”, за да бъде сменено правителството на дясно-консервативната партия „Право и справедливост” на Ярослав Качински.
-
- На 12 април Институтът за националната памет, който анализира истинността на документите от досието на генерал Чеслав Кишчак, ви покани да се запознаете с материалите, отнасящи се до т. нар. агент Болек. Според думите на президента на Института Лукаш Камински, „автентичността на документите не предизвиква съмнения”. А вие имате ли съмнения?
- Какво значи „автентични”? Това означава, че не са копия, а оригинали. Но кой е авторът на тези документи? Те смятат, че съм аз. Пък аз смятам, че са фалшификат. Тоест, искам да кажа, че са изфабрикувани. Нямаше да се налага да го доказвам, ако не бяха унищожени 100 тома от моята документация – да, да, за мен, за борбата ми бяха събрани 100 тома документи! Но Службата за безопасност унищожи всичко, остави само един тъничък том. При това – напълно подправен.
- На мнозина се стори странно, че „папките на Кишчак” изплуваха така внезапно.
- Генерал Кишчак не е могъл да напише, че тези папки трябва да се отворят пет години след смъртта на Валенса! Видимо, този, който действително ги е писал, така се е боял от мен, така се е боял, че ще опровергая тази лъжа, че е решил да изчака, докато пет години лежа в гроба и не мога да опровергая лъжата. Смешно е! Генералът не би постъпил така. Ясно е, че някой стои зад цялата тази работа.
- Вие публикувахте във Facebook фрагмент от документ, където генерал Кишчак заявява, че „не помни да е виждал някъде материали на т. нар. агент Болек”, и че „няма понятие защо Лех Валенса е свързан с този псевдоним”.
- Генерал Кишчак наистина заяви това миналата година. А Институтът за националната памет публикува т. нар. папки на Кишчак, без дори да провери истинността на документите. Така не се прави! Първо трябва да се провери и после да се обнародва.
- И все пак, какво ще отговорите на този, който ви запита бил ли сте агент Болек?
- Нищо няма да кажа. Просто ще се посмея. Бях начело на стачното движение. И какъв избор имах, според вас? Да се обиждам на властта? Да не разговарям с тях? Аз се държах другояче: разговарях, познавах ги, защитавах своите хора, готвех се да започна борбата при първа възможност И после спечелих. Победих! Значи, те са ми помогнали повече, отколкото аз на тях. Бях длъжен да се обуча, да науча тънкостите в работата с тяхната Служба за безопасност, за да разбера как да се боря с тях. Казват ми: „не трябваше да разговаряте с тях”. Аз избрах друг път. И победих. И затова Полша стана свободна. А победителите не ги съдят.
- Наскоро в интервю казахте, че не сте се сблъсквал с такова количество обвинения.
- Колкото човек е по-значим, толкова повече го атакуват, при това по-силно от неговата значимост. И с мен е така. Щом се борят с мен, значи, че съм силен, че все още съм опасен противник.
- Къде отношението към вас е по-добро – в Полша или в чужбина, където често пътувате?
- В чужбина разбират всичко. И са поразени как красиво разиграх всичко, та в Полша повече няма комунизъм. Макар че никой не ни даваше шансове!
- Защо изобщо се захванахте със стачното движение? Защо ви беше нужно?
- Отговорът ми е, че, първо, аз съм от вярващо семейство, второ, не бях съгласен с комунистическите лозунги, а трето – родителите ми не бяха съгласни с това, което правеха комунистите. Те ме възпитаха в антикомунизъм. Разбира се, не се готвех да ставам лидер на стачното движение. Това стана случайно. Характерът ми беше толкова прям и смел, че не отстъпвах, ако с нещо не съм съгласен. Амбициите, възпитанието, несъгласието с несправедливостта – всичко това спомогна да оглавя борбата. Просто имах смелост в излишък, а на другите не достигаше. Всеки можеше да стане лидер, но се случи на мен.
- Разпространено е мнението, че прост работник от село е нямало как да стане лидер на „Солидарност”, което значи, че реално чрез него са управлявали тогавашните полски елити.
- Сега вече мога да призная, че бях анти елита. Смятах хората от елитите за яйцеглави. Защото те винаги пречат и нещо мъдруват. Не отричам, че са прекрасни в някои професии; и че са умни. Обаче в политиката с тези умни хора е някак сложно. Защото те непрестанно имат някакви идеи. Мислех си: приказвайте си, но, така или иначе, ще направя това, което аз смятам. При това, ще го направя пет пъти, докато те обсъждат идеите си. Нямах време! Да се дискутира с часове е добре, но не и за революция. Никой не иска да слуша дискусии. Във време на революция трябва да бъде така: има вожд, останалите са длъжни да го слушат. Затова отместих елитите и започнах да се опирам на работническите маси. А заради това, че пренебрегнахме елитите, те днес имат претенции към мен.
- Съвсем ли от нищо не се бояхте?
- От нищо! Само от Бог. И мъничко от жена ми.
- Какво беше най-сложното по онова време?
- Сложните неща се случват днес. Тогава ние разрушавахме, а да разрушаваш е винаги по-лесно. И добре ми се получаваше. Но искам да остана в историята и като строител на новото.
- А в какво сбъркахте в онези години?
- Всичко беше направено идеално. Разбира се, имаше дреболии... Например, трябваше по-често да казвам „благодаря”, „извинете”. Но иначе всичко беше идеално. Странни хора. Някои полски политици се опитват да докажат, че славата на Лех Валенса като борец срещу комунистическия режим е основана на лъжи и изобщо след „папките на Кишчак” съвременната история на Полша трябва да се пренапише... В политиката винаги е така. Осъждали са и нашия велик Пилсудски. Винаги великите са на мушката. А аз победих във велика борба и затова, разбира се, имам противници. Политик съм. Борещ се политик.
- За какво се борите днес?
- За свободна Полша. Никак не ми харесва това, което става днес в страната ми. Сега ще ви обясня. Демокрацията е конкуренция, борба за място в избирателния списък. Всеки се бори! Това е война на всеки с всекиго. Ние, новите държави, получили свобода, още не сме се научили да живеем в рамките на закона. Нарушаваме не само закона като установен правов ред, но и закона от гледна точка на морала. Трябва да се учим на всичко това. Имаме прекалено малко опит, минало е твърде малко време.
- Тоест, 26 години са малко за развитието на демокрацията в Полша?
- И двеста години навярно ще са малко. Би трябвало няколко поколения да израснат в условия на демокрация. Засега всеки мисли, че е демократ, но постъпва не както трябва, не както изисква демокрацията.
- Казахте, че не харесвате това, което става в Полша. А какво всъщност става в Полша?
- След моята революция преминахме на ново стъпало – строим Европейския съюз. Постигаме глобализацията. Ние съзнателно избрахме тази посока. Но сега наблюдаваме изпадане в крайности. Във Франция се вдигат льопеновците, в САЩ на изборите може да победи някакъв удивителен човек (очевидно се има предвид Доналд Тръмп – бел. а.). Днешното време изисква нови решения. А тях ги няма. В нашата страна на изборите победиха странни хора. Защо победиха? Моя отговор е следният: простите хора не ходят на събрания, не принадлежат към никаква политическа партия, те изкарват парите си с труд. А ето, че има избори и някой трябва да бъде избран. А кого, след като никого не познаваш? По-добре да не ходя да гласувам, решава такъв човек. И в резултат на това огромно количество хора не гласуваха, защото се бояха да не сбъркат. И победиха тези, които победиха. Разбира се, за тяхната победа има и друга причина. От „Право и справедливост” обещаха тези 500 злоти (според програмата на партията „500 плюс” от 1 април полските семейства ще получават за всяко второ и следващо дете по 500 злоти, което е 135 щ. д. – бел. а.) и гласуваха за тях, защото нито една друга партия не обеща. Но след време хората ще видят ефекта от всички тези обещания и ще започнат да се отдръпват от тях.
- Един полски историк каза, че бъдещето на днешната власт в Полша зависи от това колко грешки ще направи. Според вас, има ли вече много грешки?
- Правителството вече влезе в конфликт с Европейския съюз. Това означава, че сме длъжни да се стремим максимално бързо да сменим властта.
Разговаря Марина Гуляева
The New Times, бр. 14-15, 4 април 2016