Лиляна Минкова (1932 – 2016)

 

Името на професор Лиляна Тодорова Минкова остава в българската култура – скромно, достойно, незаобиколимо. Обгърнато в онази тъжна смесица от възхита и премълчаване, която често съпътства хората, неспособни на компромис. Белязано от сдържания й, непоказен аристократизъм.
За мнозина Лиляна Минкова е преводачката на „Майстора и Маргарита”. И това само по себе си е вече много. Зад този факт обаче се крие и низ от преследвания, забрани, устояване... В неин превод на български език излизат още текстове на Гогол, Достоевски, Чехов, Куприн, Бабел, Илф и Петров, Шукшин, други Булгакови творби. Превежда и от украински, френски, немски.
По-малко са познавачите на изследователското й дело. А в професионалните среди тя е пословична със съвестния си, педантичен и всеотдаен труд в област-изпитание, каквато е изворознанието. Известна е с изследванията си върху литературата и културата на Българското възраждане (българо-руските връзки, рецепцията на западноевропейската литература, архивите на Любен Каравелов, Сава Филаретов, Марин Дринов). Архивното й наследство включва копия на ценни извори за Възраждането, вече недостъпни в оригинал. Значими са трудовете й в областите на русистиката и украинистиката (посветени на Н. М. Карамзин, В. М. Шукшин, Т. Шевченко и др.).
В литературната история Лиляна Минкова ще остане с работата си по изданието „Из архива на Любен Каравелов” (1964), с книгите „Осип М. Бодянски и Българското възраждане” (1978), „Български възрожденци в Русия” (2005), „Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски” (2008), „Захари Княжески – един от първите” (2012).
Поклон и памет!