Концерт приношение
Миналия четвъртък (18 февруари) в зала „България” имаше концерт-събитие на Софийската филхармония. „Часовници и облаци” го е назовал диригентът Симеон Пиронков (1965), изградил концепцията за своята програма върху идеята за строгостта на изтичащото време и свободата на реещото се пространство, най-простичко казано. За да формулира тази своя идея, Пиронков използва заглавието на пиеса от Дьорд Лигети, включена в концерта. Такива програми за този много стойностен композитор и диригент (от 1990 година живее във Виена) са практика. И с не много честите си гостувания със своя австрийски ансамбъл за съвременна музика, Пиронков е предлагал концептуално подбран репертоар.
Концертът започна със „същинския часовник” - втората част на Хайдновата симфония „Часовникът - леко рисково, както се оказа, по отношение на инструменталната настройка на оркестъра. Но въпреки липсата на оркестровия навик за „артикулация на Хайдн” сред родните музиканти, се чу мисленето на диригента за фраза, търсена стилова бистрота, за култура в реализиране на контраста, за тембров ориентир в движението на музиката. Последва, логично, творбата на Лигети „Часовници и облаци” (1972 - първо изпълнение в България) за оркестър и дамски хор, създадена по есето на Карл Попър „За часовниците и облаците” (On Clocks and Clouds). Взаимоотношение между пулсация, скорост и разтварянето им в ясно „формулирано” звуково пространство. Към оркестъра се прибавя 12-гласов дамски хор, който сгъстява и разрежда пространството, пробива го през регистровата, ритмична и фонетична конвулсия на ономатопеичния текст. В началото на партитурата има указания на композитора как да се изпълняват „приложените 13 гласни и 13 съгласни”. Тембровият колорит и слуховата „визия” в пространственото разстилане на „времевото” провокират въображението, но в някаква степен стават и физически осезаеми в комплицираната (не)пулсация на движението. Дамите от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” (подготовка Драгомир Йосифов) бяха гъвкави по отношение на специфичната текстура и различните регистри на разполагането й, като се има предвид колко изключително рядко се срещат с такъв тип композиторски почерк. Диригентът Пиронков с естествен, редуциран и съвършено стриктен жест постига асоциативната илюзорност на разстилащата се звукова маса, изградена всъщност от множество микроелемент и техни модификации.
Не бе толкова скоро, все пак в 2009 г., когато светът отбеляза 200-годишнината от смъртта на Хайдн. Тогава композиторът Божидар Спасов, който живее и твори в Германия от 25 години, представи в Камерна зала „България” своите „Incontri invisibili” за 13 музиканти (имагинерна среща между Хайдн и Варез в Сентръл Парк в Ню Йорк, според разказа на автора). Новата му композиция - „Невидими срещи II”, чиято световна премиера бе в същата тази вечер, продължава идеята за Incontri. Този път за голям оркестър. С кратко въведение преди изпълнението на творбата Спасов даде на публиката няколко ориентира. Най-напред, пиесата е посветена на „двама мои непрежалими приятели, които също бяха близки помежду си – Георги Тутев и Фридрих Голдман”. Имената им са вплетени в творбата, свързани в мотив... След това избра палиндрома „Анархия и храна” (защо ли?), за да ни въведе в структурата на своето произведение. В него като знаци са инкрустирани и Гийом де Машо със своето рондо „Ma fin est mon commencement” (Моят край е моето начало), „Инконтри” на Ноно, Тутев...”Часовникът върви, ние не можем да го спрем... но, за щастие, всеки от нас има памет.” Оркестърът на Спасов бе чудовищен, сякаш тежка, смазваща машина на времето, която бележи трагизма на нашето битие, който всъщност май недотам осъзнаваме. Не случайно в словото си той спомена и пиесата на Тутев „Копнеж по изгубената хармония” . Поредните му невидими срещи са и поредна музикална алюзия на преобръщащото се време. Знаци на културата, които потъват в ужаса на нейното разрушение...
Непреодолими, обемни, мощни звукови пластове в застрашителен нисък и пронизващ висок регистър се прорязват, пробождат от мотиви-тембри-знаци – рондото на Гийом де Машо звучи някак неузнаваемо (долових го в медните), инкрустирано съзнателно като някакво символ-преображение, както и „Инконтри”, разчетени слухово в самия финал на пиесата на Спасов. Този пъзел някак води към същностна равносметка - внушение. Изповед. Може би пиесата ще прозвучи още по-компактно, ако има възможност да бъде показана още няколко пъти. (Програмата е извънредно трудна за оркестъра). „Облаци” на Дебюси из „Ноктюрни” направи елегантен френски преход към следващата българска премиера „Три поеми по Анри Мишо” (1963) на Витолд Лютославски. 24 инструмента, смесен хор и двама диригенти направиха забележителен пърформанс. Първата композиция на Лютославски по френска поезия предпочита сюрреалиста Анри Мишо. Мистично звучи алеаторното опиянение на гласовете. Двамата диригенти - Пиронков и Йосифов, разполагат с партитури само на секциите, които водят – инструментална и вокална. Бе истински пърформанс начинът, по който Йосифов „обясняваше, рисуваше” с ръцете си звука, който трябва да произведат хористите. С обиграване на сричка, дума, фраза (например, на края на първата поема „Мисли”). Силно театрална е централната пиеса от триптиха „Голямата битка” с множеството задачи на хора – шепот до говор, шумове, викове във великолепен контрапункт с инструменталния. Вокалният темперамент и взривното „окуражаване” на двете воюващи страни звучи абсурдно, с определена доза комизъм, Йосифов „го играеше” твърдо в тази посока. Третата поема, „Отдих в нещастието”, е пълен контраст, резигнация, оттегляне, преимуществено изказана през хора. Метафора за живота, всъщност - в края гласовете, подкрепяни от ударно тремолиращи пиана и арфа, нагнетяват очакване за край. Скръбнозвучат финалните пасажи на хора, които се прекъсват от тишината. Един великолепен прочит, който отговаря на мисълта на Лютославски, цитирана и в програмната листовка за концерта: „някои видове поезия се доближават до самата същност на музиката, която е най-двусмислена от всички изкуства”. Представям си колко усилия в нашите анормални условия е коствала тази вечер. Бяха оценени - на този концерт приношение щастливо откликнаха хора, жадни за музика, която ги държи в днешния ден.