Уникален Еди Редмейн
„Момичето от Дания” (The Danish Girl), 2015, САЩ, 119 минути, режисьор Том Хупър, продуценти: Тим Бевън, Ерик Фелнър, Том Хупър; сценарий Лусинда Коксън (по едноименния роман на Дейвид Еберсхоф), оператор Дани Коен, в ролите: Еди Редмейн, Алисия Викандер, Матиас Шьонертс, Амбър Хърд и др.
Награди и номинации: 4 номинации за „Оскар”, 13 награди и още 59 номинации.
Разпространител: Форум Филм България
Колко експресивни визии ме атакуваха в Ротердам, а този филм не ми излиза от погледа.
Копенхаген, 1926. Ейнар (Еди Редмейн) и Герда Вегенер (Алисия Викандер) са млади, щастливи, талантливи. Най-близки са си на света, а сексът им е радостен. Художници са. Той е прочут пейзажист. Тя рисува портрети, ала те не са интересни за галеристите. Веднъж, когато приятелката й балерина закъснява за позиране, Герда моли Ейнар да я замести. Той навлича пачка. Лека-полека в душата му се отключва нова трепетност. Започва да води двойствен живот – като себе си и като провинциалната си братовчедка Лили Елбе. Докато Ейнар се наслаждава на новата си тайнствена битност, Герда е все по-нещастна – усеща го сексуално отдалечен, конфузно й е – да го/я ревнува ли, да го/я остави ли... Той също е объркан, чувства се гузен, но женскостта го тегли силно. Веднъж, опитвайки се да обясни ситуацията, споделя с Герда, че в юношеството си е имал бегла целувка с приятеля си от детинство Ханс. Тя започва да рисува портрети на Лили. И успехът я застига. Шеметен. А Ейнар престава да рисува. Преместват се в Париж. Там Герда съдбовно се среща с онзи приятел от детинството Ханс, който е галерист. Ейнар в началото отказва да го види. Страни от светския живот. Предпочита самотата на женската си половина. Когато ситуацията става нетърпима и никаква терапия не помага, Герда се съгласява да заминат за Дрезден, където лекар е готов да направи революционна операция за смяна на пола. В началото всичко върви добре. Лили дори заработва като продавачка. Но не за дълго. В крайна сметка, Ейнар Вегенер оставя красиви пейзажи, но се прочува като първия мъж, сменил пола си.
Както „Керъл” на Тод Хейнс с породиста елегантност ни потапя в атмосферата на 50-те и травматичното приспособяване на героинята на Кейт Бланшет към новооткритата страст към жена (вж. „Култура”, бр. 38 от 2015), така и „Момичето от Дания” с ослепително изящество ни запраща в 20-те, психологическата трансформация и немислимата тогава трансексуалност. Подобно на уникалния филм на британеца Том Хупър „Речта на краля” (вж. бр. 4 от 2011), „Момичето от Дания” отново сблъсква манталитети, воли, съдби през действителен случай, респектираща визия и смайваща работа с актьорите. Заснет отново от Дани Коен, новият филм е по-живописен от „Речта на краля” - всеки кадър е сякаш излязъл от картина на героите. След като изигра прекрасно Стивън Хокинг в „Теорията на всичко” на Джеймс Марш, сега Еди Редмейн феноменално се превъплъщава в двойния живот на Ейнар Вегенер – еднакво магнетичен е и като отворения художник, и като притеснителната Лили. Прелестна е наранената чувственост на интелигентната Герда в сложното изпълнение на Алисия Викандер. Но, макар да е разказан като романтична приказка, „Момичето от Дания” не постига мащаба на „Речта на краля”. Не успява да надскочи екстравагантността на случката. Все пак е толкова красив, че ще е жалко да го пропуснете.