Да визуализираш клишета
„Кукла-униформа“, изложба на д-р Галентин Гатев, 27 януари – 16 февруари 2016, Галерия Credu Bonum
Изложбата на д-р Галентин Гатев представлява цялостна инсталация с два компонента. Първият се състои от две видеа, прожектирани на срещуположните стени в залата, на които виждаме ритмично отварящ се и затварящ се лаптоп. В едното видео лаптопът е заснет с отварящия се към зрителя екран, а във второто – откъм гърба на този екран. Лаптопът е черен, заснет на изцяло бял фон. Екранът на лаптопа също е съвършено бял. Вторият компонент е кинетично-механична инсталация, която се включва, щом застанем между нея и увеличената репродукция на бутон F1 от компютърна клавиатура, залепена на отсрещната стена. Пред нас са четири пластмасови очи, които започват да “плачат“ едно след друго, а зад всяко око светва по една буква от думата HELP.
Видеата внушават идеята за еднаквост, механичност и безсмислие. Но тъй като изображението е доста естетско, това безсмислие не се преживява кризисно. Повтарящият се ритъм на отваряне и затваряне на лаптопа по-скоро приспива, отколкото тревожи. Кинетичната инсталация е буквалистична в своя призив и същевременно нелепо смешна. Понеже няма същинско усещане за криза и призивът за помощ е пародия. Всъщност, естетиката и хуморът спасяват донякъде работата на Гатев, но трудно могат да скрият концептуалната обърканост, която стои отзад. Това става съвсем очевидно, когато посетителят реши да загуби малко време, за да прочете претенциозния текст, придружаващ изложбата.
„Темата на проекта е съвременната криза на креативността, загубата на човешкото, на автентичното и забавно-вялата носталгия, съпровождаща неуспяващата им реставрация.“ Дълго изречение, пълно с клишета и генерализации. На какъв опит и познание се базира твърдението, че съвремието ни е в криза на креативността? В сферата на математиката, на информационните технологии, на биотехнологиите, на роботиката, на космическите изследвания, на квантовата физика, например, съвременността е изключително креативна. Ако някой от инженерите в ЦЕРН прочете текста, който цитирам, няма изобщо да разбере за какво става дума в него. Същевременно, днес сме свидетели на тежка криза на креативността в сферата на политическото в глобален мащаб, защото виждаме тенденция на връщане към национализмите от XIX век. Тоест, картината на съвременността е доста противоречива. В нея могат да се посочат различни тенденции в различните сфери на познанието, политиката, икономиката, изкуството и т.н. Генерализацията, че съвременността е в „криза на креативността“, е безсмислен лозунг.
Що се касае до „загубата на човешкото“ - това е много сложен философски въпрос, а не сантиментално-патетично клише. Някои от големите мислители на изминалия век (като Хайдегер, Фуко, Лиотар и др.) виждаха в „загубата на човешкото“ парадоксален шанс за „човешкото“, защото в името на „човешкото“ през вековете са избивани, измъчвани, унижавани и дискриминирани страшно много „нечовеци“. От друга страна, това, което най-често асоциираме с „нечовешкото“ - машината (пък била тя и лаптоп), е реализация на определена идея за „човешкото“, която доминира в европейската култура от Декарт насам. Споменавам тези философски дискусии само за да загатна колко дълбок въпрос е това и колко внимателен и подготвен трябва да бъде един артист, когато се захваща с подобни теми.
Вместо това, работата на Гатев ни представя една плоска алегория на съвременността като епоха, доминирана от информационните технологии, които ни манипулират и унифицират (кукла-униформа). Подобни пределно общи констатации за криза са правени още в зората на миналия век. Филмът на Чаплин „Модерни времена“ също говори за унификацията на човека в модерния свят. Но каква е разликата между първите десетилетия на XX век и първите десетилетия на XXI век? Само в замяната на фабричните машини с лаптопи ли се състои тя? Разбира се, че не. Но, за да схванем тази разлика, трябва да наблюдаваме внимателно и да изследваме многопосочно света, в който живеем; да усложним и детайлизираме разбирането си за случващото се, а не да го опростяваме и правим годно за лесна идеологическа употреба.