Маргарит Минков
Весел, гъделичкащ смях
Част първа
Приказки за деца
Художник Люба Халева
ИК „Жанет 45”
Цена 19, 99 лв.
Маргарит, който измисли летенето
Докато четях “Весел, гъделичкащ смях” на Маргарит Минков, в главата ми акостира бухлатият лик на Айнщайн, който някъде беше казал: Ако отначало една идея не ми се струва абсурдна, значи за нея няма надежда. Подозирам, че думата абсурд е измислена от някой, който просто е търсел по-лаконичен начин да назове изобретателността. Неслучайно повечето деца са почитатели на хумора на абсурда - той събужда у тях откривателя, освобождава ги от задължението да следват точно определена логика и ги приветства да изплетат свой смисъл от нишките на даден текст (или пък просто да се оставят на удоволствието да бъдат учудени).
Само споменаването на някои герои от приказките на Минков стига, за да се ококори малкият изобретател у всеки от нас: Кучето Което, акордеонът Траян, котешката сянка Прескочиполянка, куклата Повече не мога… Двайсет и пет истории, в които поезията напира под буквите, а измислените от автора думи са като цветя, поникнали в пукнатината на стара стена: хем е изненадващо да са там, хем точно това им е мястото.
Нека все пак ви предупредя, че скитането из “Весел, гъделичкащ смях” е като да се загубиш в напълно непознат град без карта - вълнуващо е, но на всеки “ъгъл” те дебне непонятното, което чака да се запознаете. По-добре от мен го я обяснил паякът в една от приказките: Ако вървиш в една посока, може да забравиш, че има обратна. Ако забравиш, няма да може да се върнеш. А светът се върти в обратна посока, за да ти напомня, че има такава. Разбра ли?
Въпреки че книгата ми напомни за самобитния хумор на Карл Сандбърг от “Приказки за страната Алабашия” и за Йонесковите детски небивалици от “Истории 1, 2, 3, 4”, все пак Маргарит Минков не прилича на никого. В някакъв смисъл той е като симпатичния си герой Щъркела, който измислил летенето и го подарил на останалите птици.
След Борис Априлов, чийто великолепни истории за Лиско случайно открих преди няколко години, Маргарит Минков е за мен второто ярко потвърждение, че у нас има дълбоко забравени - или поне недостатъчно познати - детски писатели от световна класа (и това съвсем не е преувеличение). За наша радост, откривателските усилия на издателството и внимателните, вглъбени илюстрации на Люба Халева осветляват причудливия писателски талант на Минков, който си струва да споделим с децата си.
Да си призная, в края на “Весел, гъделичкащ смях” бях на ръба да постъпя като невръстния герой от една биографична история на Морис Сендак. Когато отвърнал на писмо на свой малък почитател с набързо надраскана рисунка, от щастие момченцето изяло писмото на Сендак.
Петя Кокудева
Послепис. Единствената ми тревога, докато четях, беше неудобното книжно тяло - сглобката на книгата е такава, че позволява нещо като полуотваряне, което на практика “скрива” част от илюстрациите.