Кrassim®ир
Изложба в Национална галерия
Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство
21 януари – 28 февруари 2016
Rassim кара органичната материя да рисува! Дали ще е „златото на тялото“ (урината) или „златото на земята“ (петрола), но материята се подчинява на неговата веща четка и рисува. Основно това са портрети на общата памет, изпълнени с дълбока носталгия.
Ала в картините от цикъла Sea Black Rassim вече не се нуждае от четка! Като следмодерен учен (или като предмодерен магьосник!), Rassim стои на празния морски плаж и сякаш взима проби или пък свещенодейства и кара по този начин самото море да рисува. Да рисува без четка, да рисува чрез свещената сол на своите животопораждащи води.
Има нещо магично в тези картини. Те излъчват и ведрост, и заплаха. Те дават толкова много на въображението, че започвам да си представям друго море и друга планета (някъде в дълбокия космос!), където живото предстои да се породи от топлите солени води...
Такова напрежение на първичното учредяване, първичното събитие съм усещал само в някои от визионерските работи на Уилям Блейк.
Според мен, в Sea Black Rassim постига нещо, което следва да наречем космическа възвишеност: носталгията на духа по органичното тяло.
Ани Илков