Светло кино
„Аз, Ърл и умиращото момиче“ (Me and Earl and the Dying Girl), 2015, САЩ, 105 минути, режисьор Алфонсо Гомес-Рехон, продуценти: Джеръми Доусън, Дан Фогелман, Стивън Рейлс; сценарий Джеси Андрюс (по едноименния му роман), оператор Чун Чун Хун, в ролите: Томас Ман, Оливия Кук, Ар Джей Сайлър, Ник Офърман, Моли Шанън, Кони Бритън и др.
Награди: Голямата награда и на публиката от Сънданс, на публиката от Солун и още 9.
Показан на Киномания
„Нямам представа как да разкажа тази история. Дори не знам откъде да започна“ – така задкадровият глас на ръбестия абитуриент Грег (Томас Ман) от гимназията „Шенли” в Питсбърг ни въвежда във филма. Той е доста интелигентно и комплексирано момче, което е наясно със социалните групи в училище и иска да бъде незабелязано. Гади му се от въпрос като „Как прекара лятото?”. Общува предимно с тъмнокожия „колега“ Ърл (Ар Джей Сайлър). Заедно правят пародии на класически филми (цели 42): например „Чорапеният портокал“ по „Портокал с часовников механизъм“ на Кубрик или „Кутия с лалета“ по „Апокалипсис сега“ на Копола. Те са от различни семейства, но еднакво харесват старите филми. Заедно и обядват в кабинета на татуирания учител по история Маккарти (Джон Бернтал) – единственият „свестен възрастен в училище”. Неочаквано майката на Грег (Кони Бритън) му съобщава, че съученичката му и приятелка от детството Рейчъл (Оливия Кук) има левкемия. И още – че би било добре да излезе с нея. След съпротива той се подчинява. И така, сред разходки и айфони, разговори и възглавници, лаптопи и смях, шапки и спорове, терапии и филмите на Грег и Ърл, те се сближават. Стават незаменими един за друг – до степен, че младежът напълно зарязва домашните и колежът, за който така настоява болното момиче, може да му се изплъзне... По предложение на съученичката Медисън (Катрин Хюз) той започва филм за Рейчъл. Когато разбира за това от Ърл, тя прогонва Грег, а той се скарва с приятеля си, наричайки го „Джулиан Асанж”. Сломен е. Но на финала...
Във време, когато ерзаците в игралното кино заплашително нарастват, независимата трагикомедия на Алфонсо Гомес-Рехон е радостно свеж повей. От една страна, през смях, сърдечност и креативност, надгражда и мелодрамите за детска смърт, и безбройните тийнейджърски комедии за конфликти със съученици и родители. От друга – самата концепция на филми (класически и любителски) във филма е находчива. Решително доказва, че в американското независимо кино продължават да се случват чудеса. Отделните глави са надписани: „Моментът, в който с Рейчъл станахме приятели” или „Моментът, в който се надрусах, без да искам”... А дните, прекарани с болното момиче – номерирани (стигат до 209). Сериозна роля в действието играят и многобройните ножици в стаята на Рейчъл. Епизодична – бисквитки с дрога и виетнамска супа с водорасли.
Чрез различни ракурси и крупни планове, флешбек и забързан каданс, обемна и изрезкова анимация, културни реминисценции и филмови цитати, закачливи ситуации и стегнати диалози, чудесни актьорски изпълнения и адекватна музика, „Аз, Ърл и умиращото момиче” е не просто културно, а светло кино.
Тексасецът Алфонсо Гомес-Рехон (1972) е завършил Нюйоркския университет и Американския институт по киноизкуство. Бил е асистент на Мартин Скорсезе, Робърт де Ниро, Нора Ефрон, Алехандро Гонзалес Иняриту. Втори режисьор е на няколко филма, включително „Арго” на Бен Афлек. Има и телевизионни изяви – номиниран е за „Еми” за сериала „Американска история на ужасите”. Дебютът му в киното е хорър-римейкът „Градът, който се боеше от залез” (2014).
Оказа се, че „Аз, Ърл и умиращото момиче” е от малкото, дошли в София специално за Киномания. Оставих го за този брой, защото хем излъчва коледно благородство, хем е окуражителна поанта на изминалата година. Да си пожелаем догодина повече филми като него.