Флашове от Новогодишния фестивал
Прелива от концерти предколедна София. Избирам два от програмата на Новогодишния фестивал. В нея не са много събитията, които предполагат феста на интересното, на извънредно случващото се във високата култура. Тъкмо нея визира Людмил Ангелов в новогодишното си пожелание към публиката в програмата на фестивала. И съвместният му концерт с цигуларя Димитър Буров дефинираше с културата си онова вътрешно качество на камерния музикант, който, нека си припомним Адорно, осъзнава с прочита на своята партия функцията й за целостта на творбата. За първи път, струва ми се, се представиха у нас като камерно дуо на фестивала „Пиано екстраваганца” с музика на Шостакович; очевидно им е било интересно да продължат със следващ фестивален проект – със сонати от Моцарт (К 296, до мажор), Григ (Трета соната) и Бетовен „Кройцерова” (по реда на изпълнение). Докато до неотдавна определението „сонатно дуо” имаше много по-константен характер по отношение на състава си, днес мнозина от активно концертиращите избират възможността за разнообразни срещи на подиума. Тази автопровокация предполага силно ангажиращ вниманието обмен на идеи в съчетанието на различния концертен опит, култура и вкус. Прозорлив прочит с прецизност и елегантно фразиране в Моцарт, емоционалност и логика в изгражданията в сонатата на Григ, която дава възможности за повече мащаб и звуков обем на движението, и взривяващи формата разновидности на контраста в Кройцеровата соната – вариациите във втората част бяха изсвирени с впечатляващо въображение по отношение на звуковия колорит.
Никой не може да предвиди интереса и активността на софийската публика. В този смисъл, тя изненада неприятно организаторите на концерта „Орлин Анастасов и приятели”; зала 1 на НДК бе съвсем недостатъчно посетена. Независимо от много обилната реклама. В залата се видяха голям брой оперни артисти, дошли да чуят концерта на много известния по света в последните петнайсет години български бас заедно с колегите, които бе поканил – тенора Михеил Шешаберидзе, сопрана Таня Иванова, баритона Венцеслав Анастасов и баса Димитър Станчев заедно със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и главния диригент на СФ Мартин Пантелеев. Анастасов бе болен, но въпреки това изпълни ангажимента си пред българската публика, на който той очевидно много държеше. А публиката го приветстваше със съчувствена радост. Чухме отново Вердиевата увертюра „Силата на съдбата”, както и на откриващия фестивала концерт, чухме и няколко по-рядко концертно представяни ансамбли. Независимо от очевидно недобрата форма на Анастасов, гласът му не бе лишен от мощта и въздействието, което познаваме – в терцета на Елвира, Ернани и да Силва от „Ернани”, в арията на Филип от „Дон Карлос” (с премеждия в нюансирането в тихи динамики), както и в „Смъртта на Борис” от Мусоргски, където имахме удоволствието да чуем и Димитър Станчев като Пимен. Грузинецът Михеил Шешаберидзе, понастоящем солист на операта в Сплит, е стабилен певец, експресивен музикант и отзивчив партньор. С Таня Иванова (от състава на Пловдивската опера) направиха много добър ансамбъл с протагониста на вечерта. Двете тенорови арии – на Родолфо от „Луиза Милер” (Верди) и на Водемон из „Йоланта” на Чайковски, означиха изкуството на певеца с култура и стил на фразата, с впечатляващата артикулация на образа в рамките на арията. Продължавам с баритона Венцеслав Анастасов и въздействащите метаморфози на тембъра в неговите ансамблови участия – в дуетите с Таня Иванова - Аида, Амонасро (където тя изяви най-пълноценно вокалните и артистичните си качества) и Онегин, Татяна, и с Шешабаридзе (Дон Карлос, Родриго).
В състава на Софийската филхармония се виждаха много нови лица. Изглежда за повечето от тях репертоарът бе непознат, което се отрази на звуковата енергия на оркестъра. Неравно се представи и хорът, особено в сцената с болярската дума и Шуйски (Шешаваридзе), с която започна „Смъртта на Борис”, мъжкият хор като че беше на първа репетиция. Но публиката оцени всеобщото напрежение от непредвидено стеклите се обстоятелства и аплодира дълго артистите. Надявам се скоро да можем да видим и чуем Орлин Анастасов в спектакъл.