Матера 2019 – другата столица

 
В края на миналата година бяха обявени двата града, които ще бъдат европейски столици на културата през 2019. Българският Пловдив[1] и италианският Матера[2] бяха избрани заради техните амбициозни програми, заредени с голямо желание за промяна, за развиване на културния потенциал, както и за активно въвличане на гражданите в общия процес. Другата обща черта между двата града може да се търси в богатото историческо наследство и природни дадености, които определят характерната местна визия и са основен повод за привличане на туристи. Тези дадености обаче и в двата случая остават на заден план, изместени от желанието за постигане на съвременен културен диалог и надграждане на досегашния опит с нови средства.
За разлика от втория по големина български град, който отдавна носи славата си на културно средище с древна история, Матера сравнително скоро е поставен на картата на културните забележителности на Апенинския полуостров. Градът е първият в Южна Италия, който печели титлата Европейска столица на културата. Намира се в региона Базиликата (известен и със старото си име Лукания), а населението му към юли 2010 наброява 60 600 души. Най-близкото летище е на 60 км в Бари, а от скоро има и директна линия София-Бари. В какво обаче се състои предимството на този слабо познат град пред Каляри, Лече, Перуджа, Равена и Сиена на финалния етап на конкурса за Европейска столица на културата?
 
Това, което дава преднина на града в конкурса за ЕСК, са неговото историческо развитие и уникалният пейзаж, но най-вече желанието за принадлежност към широкото европейско семейство. Градът е разположен на ръба на малък каньон, издълбан от река Гравина. За разлика от типичните за Италия живописни малки градчета, застроени по върховете на хълмовете, Матера е познат като "la Citt? Sotterranea" (подземният град). Това прозвище е базирано на природните дадености, които са развити до характерен модел на обитаване. Градът буквално е издълбан във варовиковите скали, а днес историческият център, разположен в най-старите квартали, е популярен с името "Sassi" (камъни), който, заедно с парка на скалните църкви, е под закрилата на ЮНЕСКО от 1993. Суровото излъчване на мястото обаче не винаги е било определяно като белег на чар и магнетизъм. Дълго време Матера е известна като „срамното петно” на Италия и едва през последните години бележи динамично развитие в положителна посока.
Поглеждайки назад в исторически план, ще установим, че тук е съществувало едно от най-древните поселища в света. Следи на живот са открити още от палеолита и неолита. През VІІІ в. пр. Хр. районът на Матера е колонизиран от гръцки заселници и става част от Magna Graecia. Гръцкото влияние се запазва в периода на римската държава. Самият град е основан от римляните през III в. пр. Хр. Те изграждат градски стени, а многобройните пещери се използват за жилища. След разделянето на Римската империя градът остава в пределите на Източната римска империя (Византия). Силно византийско влияние се усеща в района до XI в. През различни епохи селището е владяно от лангобарди (VII в.), обитавано от бенедиктински и византийски монаси (VII–VIII в.), които превръщат пещерите в храмове, управлявано е от византийски и германски императори (IX–X в.), и нормани (X в.). През 1270 г. е завършена градската катедрала в романски стил, която е запазена до днес. От 1663 до 1806 Матера е столица на регион Базиликата, след което Жозеф Бонапарт я заменя с Потенца. През ХІХ в. градът е засегнат от разбойничеството и от емиграцията към Северна Италия и Новия свят. През Втората световна война той е един от първите в Южна Италия, опълчили се срещу немската окупация, което довежда до частични разрушения.
Към средата на 40-те години на ХХ в. местните жители продължават да живеят в пещерните жилища заедно с козите, свинете и магаретата си – без водопровод, канализация и електричество, в крайно мизерни условия. С течение на времето, Матера става известна като "столица на селската цивилизация" и е синоним на упадъка на юга.
Благодарение на прочутия роман на Карло Леви „Христос се спря в Еболи” е обърнато внимание на бедстващите жители на Матера, които по това време дори започват да се срамуват, че живеят при такива условия. През 1948 г. Матера е окачествена като "национален срам" от водача на италианските комунисти Палмиро Толиати. През 1952 г. е приет първият закон, уреждащ строеж на нови жилища и цели квартали, където са преместени хората, наброяващи към този момент 15 000. Така се създава новият град, разположен в горната част, а старият постепенно се обезлюдява. След силно земетресение през 1980 г. историческата част пострадва, което става повод за приемане на нов закон за спасение на старите Саси на Матера. Така през 1986 г. започва възстановяване на стария град, а през 1993 г. градът получава специалния статут на "Световно културно наследство" под егидата на ЮНЕСКО. От този момент започва възходът на Матера. Градът буквално се възражда и цяла Южна Италия се гордее с него, защото този възход не е типичен за Италия в момента. Още повече, че Матера за дълго време минава за особено затънтена част от държавата, където, освен селско стопанство, не се развива нищо друго.
Постепенно Матера започва да привлича все повече желаещи да се потопят в нейната причудлива атмосфера, като че ли застинала във времето или оживяла от приказка на Толкин. Много от пещерите днес са превърнати в луксозни хотели, ресторанти, галерии и магазини за сувенири, като се спазва правилото да се запази характерният облик. Серия от пещери са обединени и за експозицията на Музея на съвременната скулптура (MUSMA).
Погледнат отвисоко, старият град напомня мравуняк с причудливи каменни къщи и лабиринти от улици, при което в един момент се губи представата кое е под, кое покрив, къде започва и свършва всяка постройка. Зеленината е доста оскъдна, но околните скали покрай каньона на Гравина са зелени, обрасли с мащерка, дива рукола, каперси и смокини и са осеяни с множество отшелнически пещери и скални църкви. Последните отдавна са обект на изследователски интерес, най-вече заради средновековните стенописи, белязани от византийско влияние.
Благодарение на характерното си излъчване, градът е желан „естествен декор” за филмови продукции. Тук например са снимани филми, като "Евангелието по Матея" на Пазолини, "Вълчицата" на Алберто Латуада, "Христос се спря в Еболи" и "Трима братя" на Франческо Рози, "Страстите Христови" на Мел Гибсън и др.
Матера се старае да привлича младежи, както и да ги задържи, което не е лесна задача предвид емиграционния поток на Север и на Запад. В града има филиал на Университета на Базиликата и класическа консерватория, организират се изложби и фестивали.
 
От „столица на селската цивилизация” до Европейска столица на културата
На фона на тази впечатляваща история, културно наследство и спиращ дъха пейзаж, е наистина любопитно да се научи, че Матера печели конкурса за ЕСК с програма, насочена не към експлоатиране на миналото, а към полагане на основи за бъдещето. И именно Open Future/„Отворено бъдеще” е слоганът на Матера 2019.
Откакто градът побеждава в надпреварата, популярността му непрекъснато расте, което се изразява в неспиращ поток от туристи. Екипът на Матера 2019[3] обаче е достатъчно далновиден, за да прецени, че не привличането на туристи трябва да стои в основата на неговата програма. В разговор с Паоло Вери (генерален мениджър) и Росела Тарантино (международни отношения) те разкриха, че важно за цялостната концепция е поставянето на Матера на европейската карта на обмен на идеи в областта на културата. Друга важна точка е залагането на човешкия ресурс, т.е. привличането на местното население за активно участие в цялостния процес, както и неговото образоване. Самите хора приемат факта, че техният град ще бъде ЕСК с ентусиазъм и надежда, че това ще спомогне за подобряване качеството на живот, както и за отварянето на региона към света.
Програмата на Матера 2019 покрива период от шест години, разделен на три етапа: 2015-2016 ще бъдат посветени на изграждане на капацитет, 2017-2018 - на съвместни действия и подготовка, 2019-2020 - на създаване, представяне и разпространение. Тази година – казва Паоло Вери – работим в посока образование и решаване на въпроса как да си сътрудничим с хората и как те могат да подобрят качеството на културата. Установяването на работата в екип например развиваме в три посоки: създаване на продукция, развиване на публика и администрация. Един от сериозните проблеми, който съществува в Италия, а със сигурност и в България, са хората, които работят в публичната администрация. Те не са готови за иновации и трябва да бъдат подготвени за това, защото след края артистите ще поемат своя път, а те ще останат и трябва да бъдат подготвени на всеки пет години да провокират иновации, а не да ги спират.
Тоталният бюджет на ЕСК Матера 2019 е 701 830 000 €[4], от които 51 980 000 € са оперативни разходи (програмен бюджет) и 649 850 000 € са капиталови разходи (бюджет инфраструктура). По отношение на програмния бюджет 86% от приходите идват от публичния и 14% от частния сектор. Близо 70% от публичните средства са осигурени по рамково споразумение между общинската и регионалната управа. 25% са от националното правителство и едва 3% – от ЕС[5]. Отделно се предвижда средства да бъдат привлечени и по европейски програми.
По отношение на разпределянето на капиталовите разходи се предвижда финансиране на нова културна инфраструктура или подобряване на съществуващата (музеи, галерии, театри, концертни зали, арт центрове и др.); обновяване на градската среда (площади, градини, улици, публични пространства и др.); инфраструктура (инвестиране в обществен транспорт, пътища и др.).
Артистичен директор на Матера 2019 е Джоузеф Грима, бивш редактор на европейското списание за дизайн „Домус”. Той се стреми да избегне монументалните жестове от типа на грандиозни инфраструктурни промени. Единственото нещо, което планира да добави към околния пейзаж за една година, е преносима концертна зала. Според него, местата, получили от ЮНЕСКО статут на защитена територия, със сигурност привличат внимание и финансови приходи, но същевременно това може да изиграе и лоша роля, ако няма осъзнато управление. Често масовият поток преминава без особено задълбочен интерес към самото място, а това може да се окаже пагубно и в случая особено жестоко към град, който току-що се е върнал към живота.[6]
Принципът, синтезиран в слогана „Отворено бъдеще”, е централен за всеки проект в програмата, но най-вече за двата ключови инфраструктурни проекта – I-DEA и Open Design School. I-DEA е абревиатура на Институт за демо-етно-антропология и е ключов за Матера 2019. Паоло Вери и Росела Тарантино разказват, че създаването на тази институция от ново поколение е предшествано от широк дебат. Хората с по-стари разбирания настояват да бъде построена сграда, но за екипа на Матера 2019 идеята за такъв тип музей е вече остаряла. Концепцията за създаването на I-DEA е на Грима и е базирана на възможностите, които дават новите технологии. Според него, събирането на богатствата от документи и предмети на културното наследство от региона на едно място би ги лишило от корени. Вместо това, създаването на единна база данни би позволило на посетителите да се ориентират сред богатството на множеството местни колекции, повечето от които в частни ръце. Това са сбирки от занаятчийски и земеделски инструменти, произведения на съвременното изкуство, архиви от звуци и фолклор, фотографии, исторически документи и др. Под формата на дигитален архив това богатство едновременно ще бъде достъпно, но ще си остане там, където е. То ще разказва историята на региона като част от общата история на Италия и Европа и ще може да служи и в бъдеще на изследователи, артисти, куратори и т.н.
Open Design School е проект, целящ трансформирането на общия облик на Матера и Базиликата. Идеята е Open Design School да бъде първото училище за дизайн, организирано на принципа на отворена култура. Целта е то да обедини автори, блогъри, дизайнери, занаятчии, хакери, студенти, професионалисти и др., които да превърнат Матера и Базиликата в платформа за радикални иновации в изкуствата, науката и технологията. То би трябвало да се превърне в място за обучение и експеримент без стриктна йерархия, в което всеки да може да се учи от всеки. Един от проектите на трансформация е базиран на работата с бензиностанциите, които, като съвременна форма на кервансарай, могат да се превърнат в места за срещи, за гледане на филм или организиране на събития.
Сред другите посоки, на които залага Матера 2019, са работата на деца за деца (Open Children), споделянето на лични истории и опит (Open Stories), обмен на културни идеи и опит с Европа (Open Europe), новите технологии и кулинарните традиции като основа за експеримент (Open Food), провокиране на дебат по наболели теми чрез средствата на масовите медии (Мateradio) и др.
На въпроса дали Матера 2019 предвижда общи проекти с Пловдив 2019, Паоло и Росела отговориха, че, според тях, изборът на двата града е бил много добре направен, защото те имат много сходни черти. Общи проекти обаче са замислени още на етап кандидатура съвместно с другите български градове-кандидати София, Велико Търново и Варна. Осъществен е контакт с различни дизайнери, културни организатори, музиканти, видео артисти, училища, университети и предприемачи. Съвместно със София е предвидено да се осъществи изследователският проект „Ръбове”, базиран на маршрутите, свързващи Източна и Южна Европа. Друг проект е „Гласове на духа”, свързан със записа на песента на Валя Балканска, изпратен през 1977 в космоса с апарата Вояджър.
С Велико Търново се работи по проекта „Пътят на хляба”, базиран на общата традиция на производство на хляб и фурната като едно от най-важните социални пространства. Този път свързва двата града и преминава през 6 европейски страни (Италия, Гърция, Хърватия, Албания, Сърбия, България).
С Пловдив сътрудничеството е в рамките на няколко проекта. Така например, предвидена е необичайна градска трансформация и стрийт-арт проекти на принципа на игровия метод, а „Beauty and the (B)east” ще обедини събития в областта на новата музика, изкуствата и дигиталните медии, организирани на необичайни места в Пловдив и Базиликата.
Матера - София


[1]http://plovdiv2019.eu/
[2]http://www.matera-basilicata2019.it/
[3]През септември 2014 е създадена Фондация Матера-Базиликата 2019, която работи като пълноправен оператор от края на април 2015 с главна цел – организирането на програмата на Матера 2019.
[4]За сравнение, общият бюджет на Пловдив 2019 е 30 595 638 € (14 718 000 € за програмата и 15 877 638 € за инфраструктура).
[5]Определеният за ЕСК град получава финансиране под форма на парична награда от Европейската комисия в размер на 1.5 млн. евро.
[6]6 Източник: D. T. Max, “A cave with a view”, сп. “Newyorker”, 27 април 2015. (http://www.newyorker.com/magazine/2015/04/27/a-cave-with-a-view)