Първите художнички
Екип от млади специалисти, работещи в Софийска градска художествена галерия, в който най-често присъстват имената на Пламен В. Петров и Рамона Димова, се превърна през последните години в пример за изследователска работа. С хъс на детектив-следотърсач, те издирват забравени факти и личности, за да ги върнат към живот, но и нещо по-важно – да провокират нагласите и отношението на общество и специалисти, а често дори и да променят хода на познатата до момента история.
Всяка година, обикновено във връзка с проекти, инициирани от Пламен В. Петров, обществено достояние става резултатът от неколкогодишен изследователски труд. Изложбите, представяни в галерия „Васка Емануилова”, са част от изследователската поредица „Реставрация на паметта” и до момента са поставяли на фокус художници, като Михаил Кръстев и Яким Банчев, или факти около платното на Асен Василиев „Обсъждане на картина”, 1952.
Поредният, още по-амбициозен проект, представен това лято, има за цел осветяването на съдбите и творчеството на първите жени в историята на българското изкуство, изявявали се като художници. Изследването обхваща периода 1878-1912, а изложбата Свободният избор. Първите жени художнички 1878–1912, показана в галерия „Васка Емануилова”, е само малка част от цялостното проучване, резултатите от което се предвижда да бъдат публикувани в няколко тома.
Като в заплетен детективски роман, поводът за пристъпването към „женската” тема тук е от десетилетия подминавана рисунка, отлежаваща в музейното депо. Датата на нейното създаване е 1882 – само четири години след Освобождението, а подписът: Олга Крушева. Рисунката представя майсторски изобразен портрет на неизвестна дама. Именно тази рисунка се превръща в основен акцент на експозицията, тъй като това всъщностсе оказва най-ранното съхранено у нас произведение на жена-художник, при това оставила подписа си с явно самочувствие. Осветяването личността на Олга Круша (1860-1918) отнема три години, а разказът е интригуващ. Дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, с много усилия и лишения от страна на многодетното семейство, тя получава образованието си в Москва, където нейни учители по рисуване са представители на известен френски емигрантски художнически род. След създаването на контакти и опознаването на местната среда, решението за завръщане е трудно, а и обществено-политическата ситуация в родината вече е различна. Освободена България има нужда от учители и Олга Круша се посвещава именно на просветителската мисия до края на живота си. Рисунката, изложена в галерия „Васка Емануилова”, остава единственото известно до момента нейно произведение.
След проучването на множество архивни материали, списъкът с имена на първите рисуващи жени у нас не се оказва никак кратък (близо 200, от които 160 са получили своето художествено възпитание в ателиетата на Академията). Малко от тяхното творчество обаче е достигнало до нас. Някои от тези първи творящи жени участват активно в художествения живот на столицата и по това време са приемани радушно от пишещите за изкуство (което по-късно ще се промени). Участие на художнички е отбелязано в общите художествени изложби на Дружество за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“ и Съюз на южнославянските художници „Лада“.
Експозицията във „Васка Емануилова” има домашно-интимно излъчване. Тя „възкресява” фрагменти от творчеството на непознатите до момента Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи (Хараламбиева), както и на вече утвърдените Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова–Вазова и др. Тези първи художнички творят в целия жанров спектър на епохата – виждаме както натюрморти, така и множество портрети и фигурални композиции. Включени са ранни етюди на Елисавета Консулова-Вазова, рисунки, скици и декоративни разработки, като любопитна съпоставка може да се направи с живопис („Цветя”, 1897) на Мария Луиза. В експозицията присъства дори скулптирано голо женско тяло, създадено от Анна Машева.
Всичко това идва да покаже, че в този съвсем ранен период от българската история след Освобождението, жената е достатъчно еманципирана, за да прави свободно своя избор и да се включва равноправно, със самочувствие и талант в сферата на творчество и обществена изява. Факт, за който до момента се знае все още малко...