Как действа Джеймс Уд?

 

На 23 юни т.г. Джеймс Уд, редовен автор на The New Yorker и професор в Харвард, произнесе в Софийския университет лекция за белетристичния детайл, участвайки в „СтолицаЛитература” 2015 – форум на фондация „Елизабет Костова”. Роденият през 1965 г. журналист, есеист и романист е смятан от Financial Times за „най-добрия литературен критик на своето поколение“. На български е познат с прочутата си книга „Как действа литературата”, издание на „Кралица Маб”. След лекцията си в режим на публична дискусия той отговори на въпроси на в. „Култура”.
- Говорихте за задачата на писателя. Но каква е задачата на литературния критик?
- Задачата на литературния критик е да забелязва детайлите. Така, както писателят се вглежда в света и го описва, така и литературният критик трябва да се вгледа в работата на писателя и във вече забелязаното от него. Най-хубавото, всъщност причината всички ние да бъдем – надявам се, добри - литературни критици, е, че този процес е диалектически: ние гледаме пиеса, после четем книга и през нея се връщаме отново към пиесата, докато започнем да виждаме по нов начин света около нас... Един затворен кръг. Именно заради това един 40-годишен човек забелязва нещата много по-добре, отколкото един 15-годишен – дори да не е прочел и ред в този отрязък от време. Той просто е преживявал, бил е изложен на света.
- Споменахте диалектиката. Каква тогава е фината разлика между литературната критика и литературната журналистика?
- Аз лично се смятам за литературен журналист със силни елементи на литературен критик. В общи линии, противопоставянето се крие в количеството анализ, вложено в двата текста, а и в дозата четимост, която трябва да заинтригува един читател да прочете текста за книгата, дори да не е чел самата нея. В академичните анализи авторът по определение смята, че читателят вече е чел творбата.
- Как се съотнасят литературната и социалната критика?
- Доста труден въпрос. В известен смисъл, винаги литературният критик е и социален критик, но понякога той съвсем умишлено страни от социалния анализ в името на това да създаде един не утилитарен труд. Движещите сили в съвременното общество са крайно прагматични – преследват се успех, слава, пари. Дори има много нечист съюз между тях и науката. Например, правят се изследвания, които да „докажат”, че ако четеш Чехов, това щяло да повиши способността ти за емпатия. Независимо дали това е вярно или не, понякога е хубаво литературният критик да остане встрани от социалния коментар и да бъде верен на красотата. Това също е социална критика, но през задния вход.
М.Б.