За човеците – с ирония и уважение
Ойген Руге. „Във времена на гаснещата светлина“ (In Zeiten des abnehmenden Lichts, 2011). Превела от немски Жанина Драгостинова. ИК „Колибри“, 2015. Цена 20 лв.
“Във времена на гаснещата светлина“ определено е сред най-качествените преводни романи в последните месеци. Удостоен с Германската литературна награда и още няколко приза, „дебютният“ роман на Ойген Руге – иначе известен като драматург, сценарист и преводач на Чехов – впечатлява с увлекателно разказване, ненатрапчиво остроумие и ловко вживяване в различни персонажи.
Това, спокойно може да се каже, е роман за ГДР. За социализма в Източна Германия с неговите абсурди, с бавния и затворен живот, със сложните баланси и маневри, изпълващи всекидневието. „Във времена на гаснещата светлина“ внимателно реставрира образа на епохата, но това съвсем не е главното му достойнство. Еднакво далеч както от умилителния „хепи соц“, така и от агресивната антикомунистическа реторика, романът на Ойген Руге е просто добра литература – без претенция за звездни висини, но професионално и честно написана. Сюжетът му внимателно подскача между една централна дата – 1 октомври 1989 – и ред други моменти между 1952 и 2001, така че улавяме действащите лица от едно семейство не просто на различни етапи от живота им, а в различни прецизно подбрани и организирани сцени. Историкът Курт, прекарал младостта си в сталински лагер; майка му Шарлоте с нейните високи претенции, но и непоклатима вяра в социализма; простодушната му руска тъща от уралското село; синът му Александър – черната овца на „образцовото“ гедерейско семейство – Руге умело влиза във всяка предложена роля и то с една особена смесица от непремълчана ирония и човешко уважение, която никак не е лесно да удържиш.
Събитията от 1 октомври, когато комунистическият патриарх на фамилията празнува деветдесетия си рожден ден, не разбрал, че внукът му току-що е избягал „на запад“, виждаме през различни гледни точки, които понякога се допълват, но също така се сблъскват и опровергават, често с комичен ефект. В сценичния подход ясно личи досегашният професионален опит на Ойген Руге. Но той има не само драматургична стойност през динамиката, която създава, а допринася и за цялостния ироничен модус на романа. Не е ли печална ирония например това как през 1966-а се вживяваме в моралните терзания на Курт, макар да сме го видели вече като сенилен, непотребен старец през 2001? Очевидно е в такъв случай, че това не е фабулно-ориентиран роман, в който читателят следва интригата. Най-малкото, от самото начало е вече ясно, че всички герои, които предстои да срещнем, са вече мъртви или скоро ще умрат. Доколкото има загадка в миналото (в емигрантското минало на първото поколение в Мексико), тя в никакъв случай не подчинява сюжета на себе си. Романът на Руге печели читателя не през интригата, а именно през сцените, през героите и през тази мека, меланхолична ирония, която се стеле над тях.
Малко странното заглавие като че ли цели да подсили меланхоличната нотка, но иначе любопитно контрастира със стила на писане. Ако то подсказва поетичен, бароков стил, всъщност вътре в книгата положението е съвсем друго – къси изречения, минималистичен, почти хемингуеевски език. Както предполага вживяването в роля, огромна част от романа е написана в полупряка реч, но читателят само привидно е ограничен до гледната точка на съответния герой, защото вече е чул и други.
Това, което може би липсва на романа, е малко повече смелост, малко повече усет към трагедията – до която на моменти се докосва, но много бързо се прибира на по-безопасна територия. Оттук и усещането, че хуморът, макар и свеж, е някак неравномерно разпределен, сякаш има периоди, в които романът изведнъж решава да се държи като хумористичен, докато цялостната му рамка не е такава. От друга страна, фрагментарната структура на романа предполага подобни неравности. А заради всичко останало, „Във времена на гаснещата светлина“ определено заслужава внимание, при това далеч не само от онези, които изрично се интересуват от епохата на социализма. Това може да е първият роман на Ойген Руге, може да се окаже и единственият, но е майсторски написан.