Европейски специалитет
Кое ме кара да пожелавам тази книга непрекъснато? Това са откритостта й, нейната практическа и философска мъдрост. Но има и нещо друго у тази поетеса, което Платон нарича „податливо, восъчно, меко сърце, за да се отпечатват в него чисти и трайни знаци“, които талантливият човек чрез своя поглед и тънка кожа не само допуска в себе си, но и освобождава в културата. Стиховете на Аксиния Михайлова от новата й книга „Смяна на огледалата“ носят автентизма не на българската действителност в нейната родово-патриархална непримиримост, а на онази действителност на българските природа, език и начин на обичане, в които границите на културата са нахлули неусетно, за да се слеят с традицията, без да я поставят под въпрос.
Поезията й е мотивирана от закона на любовта към живеенето. Тя е разказ за живота отвъд личната история, защото не я повтаря, а създава нов, непаралелен, чист мисловно-сетивен свят, в който няма напрежения; и при все това, въздействието й се усеща директно на принципа „кожа в кожа“, „поглед в поглед“, „свят в свят“. Докато се радваш на красивите картини, плачеш; искаш още да се освободиш от предчувствието за лекотата, която продължава да се сбъдва, но и да поостанеш; да захвърлиш книжката с острите като нож отблясъци на корицата – и да я оставиш отворена, за да се простиш веднъж завинаги с някого. От четящия се иска да забрави претенциите, дори спомена за литература, за да разбере, че е влязъл „с чисти обувки“ в голямата игра на изкуството, съзнавайки не за първи път, че българската поезия на Аксиния Михайлова е европейски специалитет.
Стиховете на Аксиния Михайлова от новата й поетична книга „Смяна на огледалата“ са мотивирани от човека, от закона на любовта към живеенето. Самата поезия е отвъд личната история, защото не я повтаря, а наистина създава нов, непаралелен, чист мисловно-сетивен свят, в който няма напрежения, и при все това въздействието й се усеща директно на принципа „кожа в кожа“, „поглед в поглед“, „свят в свят“. От четящия се иска същата отвореност, голота, непредубеденост, от него се иска да остави претенциите, дори спомена за литература, за да разбере, че е влязъл „с чисти обувки“ в голямата игра на изкуството, в границите на неговия реалистичен диктат. И макар да изглежда, че преносът е самата същност на поезията на Аксиния Михайлова, че метафората при нея се тавтологизира с поетичното, естествената дълбочина на тази атмосфера, метаразказът за света и любовта е разказ за възможностите на смисъла. А те са много. И онова, което окръгля, което прави поезията на тази наша поетеса така лека от дълбочината си, така изравнена на основанията си, е разбирането за еросния живот като не цялостен, незавършен, шокиращо повторим в разнообразието си. Но Аксиния Михайлова е преодоляла този шок и нейната поезия започва там, където това превъзмогване само изглежда приключило.
Бел.ред. Из думите, произнесени на премиерата на стихосбирката „Смяна на огледалата” с автор носителката на наградата „Аполинер” Аксиния Михайлова, ИК „Жанет 45”(14 май 2015, Салон на изкуствата в НДК).