Магнит за асоциации

 

В новата си изложба Преустановяване на обекта, показана наскоро в Гьоте институт – София, Петер Цанев приема диалектична позиция спрямо употребата на обекта в изкуството. Обектът, веднъж прекрачил зоната на изкуството и в последствие преминал в ерата на реди–мейда, вече е обречен да му бъдат отнети функцията и значението и да му бъдат придадени нови. Каквото и да ни се показва, сме нащрек за кавичките, които ни казват “това не е лула” или това е стол. Вече сто години предметите от бита, които окупират галерийните пространства, разколебават позицията на обекта до степен такава, че не сме способни да гледаме на писоара само като на средство за облекчение. Предметът също така срина укрепленията на това, което принадлежи само и единствено на света на естетичното. Както отбелязва Умберто Еко, един изтръгнат от своята функционалност обект внезапно довежда до някакви естетически изживявания. Йозеф Косут пък на свой ред разглобява понятието за предмета, самия предмет и неговото изображение, а редица концептуални художници приеха идеалистичната мисия да премахнат илюзионистичната природа на обекта на изкуството и да настояват, че “това, което виждаш, е това, което виждаш”.
Самото заглавие на изложбата на Петер Цанев - “Преустановяване на обекта”, е своеобразен магнит за всички тези нахлуващи внезапно асоциации, докато човек влезе в изложбените пространства и успее да ги задържи и отложи.
Прецизно композираната простота на предметите в изложбата създава една хореография, която предполага движение между тях, заставане между две фотографии и два обекта, а самите обекти предпоставят човешкото присъствие и очертават неговото възможно движение. Изображенията и обектите се разгръщат темпорално едни след други и се натрупват в едно общо впечатление на постоянно колебание.
Както в други свои изложби, и в тази Петер Цанев търси зависимостите и баланса между самите предмети. Те са сякаш скачени един към друг с помощта на множеството монтажни връзки и баланс на обеми. Фотография и предмет се събират в определени композиции, но винаги се разминават в различни визуални плоскости: на реално присъстващ и илюзорно изобразен. Възприятието е принудено да преминава през двойствената нереалност на фотографията – където откриваме фотография, поместена в друга фотография. Реален стол и изображение на маса се комбинират и допълват мисловно, което е крехката спойка на сбора от предмети в композиция. Затова и реалният от обектите сякаш “излиза” извън, бидейки част от едно цяло, чиято дълбочина е илюзорната плоскост на фотографията. Понякога обемните части имат не толкова категорична функция: дали са обект, диагонал, контрафорс, щрих или маркер на хоризонта, а това се променя и от гледната точка в пространството. Наред с реди-мейда, авторът представя съвсем отделен артефакт – на маса, върху която има не съвсем различим предмет със силно умалени мащаби. Също така той разглобява съществуващи предмети и сглобява нови конструкции от обекти.
Обектите на Петер Цанев плавно преминават от една визуална възможност и прекосяват през различни пространства, където зрителят е принуден постоянно да сменя хоризонта, мащаба, плоскостта, обема и дори понятията.
И така, обектът наистина не може да се установи в една възможност; той винаги се колебае между илюзорното му изображение и реалното му присъствие, както и се разпада и формира нещо друго. Петер Цанев подсилва тази несигурност в момента на виждане, като поставя обектите в няколко възможни реалности, като сменя постоянно визуалния режим, в който обекта ни се предлага. Но нито единият начин на представяне не е последен и не взема съвсем превес над другите. Това повежда изживяването по-скоро към акта на виждане и процеса на възприемане, отколкото към един самодостатъчен галериен обект. В крайна сметка, в изложбата актът на виждането се изживява и осъзнава без натрапване на определен дискурс, а от само себе си, както Алиса преживява смаляването и уголемяването си, преминавайки в различните светове.