Оскар 2015
Още с обявяването на 87. „Оскар”- номинации на 18 януари т. г. стана ясно, че осемте претендента за филма на годината (незнайно защо толкова), избрани от 15-те гилдии на Американската филмова академия, са филми без скъпи ефекти и доста от тях – независими. С последното вече сме свикнали. Съотношението съвременност-история бе 4:4, а 4 от тях – създадени по действителен случай. Подборката е „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството” на Алехандро Гонсалес Иняриту, „Юношество” на Ричард Линклейтър, ”Гранд хотел Будапеща” на Уес Андерсън, „Игра на кодове” на Мортен Тилдум, „Теорията на всичко” на Джеймс Марш, „Американски снайперист” на Клинт Истууд, „Камшичен удар” на Деймиън Чазел и „Селма” на Ава Дюверней, посветен на историческия поход на Мартин Лутър Кинг през 1965. Списъкът показва пристрастие на академиците, чиято средна възраст е 62 години, към киното, взряно в човека и оцеляването му – физическо, социално, духовно.
За разлика от миналата и по-миналата година, до последния момент на 23 февруари бе валиден съспенсът кой ще получи големия „Оскар”. Всички филми имаха потенциални шансове за него – дори слабият, но пропагандистки „Американски снайперист”. И все пак, основните съперници до края си останаха полюсните експерименти „Бърдмен” и „Юношество” – колкото първият е извънреден в естетиката на своята разправа с хаоса на днешното живеене между Холивуд, Бродуей и Карвър, толкова вторият е спокоен, проснал баналността в отрязък от 12 години. Но и двата виртуозно изваждат важните аспекти на човешкото. Символичен жест бе тъкмо Шон Пен, участвал в първия чисто американски филм на Иняриту „21 грама” (2003), да му връчи големия „Оскар”.
В крайна сметка, от 6-те си номинации, „Юношество” остана само с безспорната статуетка за поддържаща женска роля на Патриша Аркет. Същото се получи и с техническия „Оскар” за „Американски снайперист”. От 5-те си номинации „Теорията на всичко” взе само статуетка за главна мъжка роля на Еди Редмейн. Той реагира прекалено емоционално за британец – по-бурно дори от Джулиан Мур, която получи също предизвестено „Оскар” за главна женска роля за превъплъщението си в нюйоркска професорка, заболяла от Алцхаймер едва на 50 във „Все още Алис”. Благодарейки за наградата, тя сподели, че един от режисьорите на филма - Ричард Глaцър – страдал от същата болест. По-зле е „Игра на кодове” – „Оскар” само за адаптиран сценарий от 8 номинации. Но, като изключим „Юношество”, най-големият губещ е силният и независим филм на Бенет Милър „Ловец на лисици” – без „Оскар” от 5 номинации.
Получи са така, защото, за разлика от обикновено, сега Академията избра не просто независимата, а оригиналната и хаплива ексцентрика. За това говори броят на статуетките за номинираните в 9 категории „Бърдмен” (4) и „Гранд хотел Будапеща” (4). С необходимото пояснение – първият филм обра най-престижните, Алехандро Гонсалес Иняриту се превърна в повелителя на тазгодишния „Оскар” и Еманюел Любецки победи за втора поредна година, а вторият – заслужените си технически. И двата са фантазни взривове. Всъщност, макар и да не получи награда за работата си, Уес Андерсън проби в Академията със самата си номинация за режисура. Друг е въпросът, че „Гранд хотел Будапеща” е най-успешният, но не и най-добрият му филм.
Следващият по брой „Оскар”-и е „Камшичен удар” на Деймиън Чазел (3), което е сензационен успех – не е толкова често срещано победител от Сънданс да попадне сред номинациите, а още повече и да надделее в повече от една категория. Абсолютно заслужени награди.
Между другото, макар и да не бе номинирана за режисурата на „Селма”, Ава Дюверней е първата чернокожа режисьорка с филм в престижната осмица. Адекватно на посланието му, имаше и политически изказвания – когато взеха своя „Оскар” за песента Glory (всъщност, нищо особено), създателите й споделиха, че в затворите на САЩ има повече чернокожи, отколкото едно време.
Изключително напрегната бе ситуацията около „Оскар” за чуждоезичен филм – въпреки че и петте са силни, най-конкурентни в залозите се оказаха полският „Ида” на Павел Павликовски и руският „Левиатан” на Андрей Звягинцев. Победи скромната и изтънчена човечност на черно-белия „Ида”.
Самата церемония, водена от Нил Патрик Харис, който изигра епизодична роля в почти игнорирания от „Оскар”-надпреварата „Не казвай сбогом” на Дейвид Финчър, бе редова – Мерил Стрийп бе неотразима, както винаги, и дори Лейди Гага бе скандална единствено с татуировките на ръцете си.
Макар и да се чуват гласове, че Холивуд бил коронясал филм за Холивуд, страхотно е, че победи „Бърдмен”. Ценен е не само сардонизмът му, а и извисяващата изобретателност на филмовата му пластика.