Ходене по буквите
Ли Бай. „Прокуденият от небесата“. Превод от класически китайски Антоанета Николова, София Катърова. ИК „Изток-Запад“, С., 204, цена 10 лв.
Планини и ждрела, луна и самота, вино и монаси, скитанe и тъга... Ли Бай – познат у нас с литературното произношение Ли Бо – е смятан за може би най-значимия китайски поет. Роден през 701 г. в днешен Киргизстан, той оставя следи върху поезията вече 1300 години. Затова е вълнуващо да прочетеш неговото „Подражание на древни стихове“, в което признава: За тръгнали и идващи тъгувам,/ но този къс разцвет дали си струва? И изобщо, какво за древните е била древността, в която бял нефритов заек стрива билки на Луната? Как остаряваме, когато елени скитат в изоставените олтари? И колко вино ни трябва, за да забравим изобщо за времето? Книгата, редактирана от Иван Цанев, преводачите посвещават на непрежалимата Малина Томова. Долитат птиците. Не идват старите приятели, ще отрони знаменитият китаец.
„Устав на Българското книжовно дружество“. Фототипно издание с приложения. Издателски център „Боян Пенев“/ Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. С., 2014
Луксозният том по повод 145 години от основаването на Българската академия на науките съдържа не само фототипно представяне на Устава на Българското книжовно дружество от 1869 г., но и два коментара – на самия устав и на представянето на дружеството в статии и дописки. Следващите 80 страници в книгата възпроизвеждат бодливи публикации от „Дунавска зора“, „Отечество“, „Свобода“, „Македония“, „Независимост“, „Век“, „Напредък“. За огъня във въпросните текстове можем да съдим от написаното от Христо Ботев в Браила на 29 септември 1871 г.: Доста сме си вярвали, че с голи думи ще можем да просветим народа, доста сме лъгали бедния народ, да му вземаме париците, а нищо добро да не вършим за него: да му се обещаваме, че ще го просветим, без сами да бъдем просветени с науки, изкуства и художества. Прецизното издание е дело на екип: доц. дфн Камен Михайлов, съставителство, редакция и коментар, Георги Илиев и Георги Иванов – и с него БАН достойно празнува своята годишнина на институция преди всички други наши институции.
Милан Кундера. „Завесата”. Есе в 7 части. Превод от френски Росица Ташева. ИК „Колибри”, С., 2014, цена 18 лв.
Един от големите европейски писатели споделя, че неговият идеал за нашия континент е максимум разнообразие в минимум пространство. Но продължава: Руснаците вече не управляват моята страна, но този идеал е все по-застрашен. Разбира се, той вижда като гарант на разнообразието преди всичко изкуството на романа. Само да прелистим напосоки страниците на „Завесата”, ще видим, че това са книгите на Сервантес и Кафка, на Брох и Музил, на Джойс и Гомбович... А че общо споделеното усещане, че тази романистика е важна, е в опасност, личи от следното твърдение на Кундера: Адът (адът на земята) не е трагичен: това е ужасът, от който трагичното напълно отсъства. Питам се колко от най-тиражните български белетристи днес ще побеседват с тази книга.