Свиреп филм
„Ловец на лисици“ (Foxcatcher), 2014, САЩ, 134 минути, режисьор Бенет Милър, продуценти: Антони Брегман, Меган Елисън, Джон Килик, Бенет Милър; сценарий: Е. Макс Фрай, Дан Футърман, оператор Грег Фрейзър, музика Роб Симонсен, в ролите: Чанинг Тейтъм, Марк Ръфало, Стив Карел, Ванеса Редгрейв, Сиена Милър, Антъни Маки и др.
Награди: 2 от Кан: за режисура и за мъжка роля на ICS (Международна асоциация на киноманите).
Показан на So Independent
След „Капоти“ (2005) и „Кешбол“ (2011), Бенет Милър (1966) е направил отново независим филм по действителен случай. След „Кешбол“ – втори на спортна тема.
Марк Шулц (Чанинг Тейтъм) е як младеж, спечелил златен медал за САЩ по свободна борба в категория до 82 кг от олимпиадата в Лос Анджелис през 1984. Но живее и тренира в сянката на по-големия си брат Дейвид (Марк Ръфало), също шампион. И двамата са белязани от бедно и преброждащо Америка детство. За разлика от сърдечния Дейв, който има съпруга (Сиена Милър) и две палави деца, Марк е самотен и затворен. В момент, когато се готвят за световно първенство, телефонен звън го изважда от инерцията. Поканен е от Джон Елютер Дюпон-Игъла във фамилното му имение “Фокскечър” (ловец на лисици) в Пенсилвания. Марк изобщо не подозира за кого и какво става дума. Заминава. Посрещнат е гостоприемно от своенравния, меко казано, домакин (Стив Карел) – невисок, нестроен, с орлов нос и втрещяващ поглед. Представя се за орнитолог, филателист, национал на САЩ по модерен петобой, борец и патриот, чиято мечта е да направи от клуба си “Фокскечър” най-силния в Америка и да взема злато на олимпиадата в Сеул през 1988. Предоставя на Марк „хижа“, книгата си „Птици“ и свръхмодерна зала, където момчетата тренират. Превръща го в свой фаворит. Марк Шулц става два пъти световен шампион. Постепенно маниакалният меценат и треньор, който участва и в турнири за ветерани, придобива опасна власт над младежа – от кокаина до измамното усещане за бащино крило. Настоява пред Марк да извика брат си, но Дейв отказва – именно заради едновремешното живеене без корени. Само Марк не вижда Дюпоновата лудост – не само комплексът от патрицианската майка, вманиачена по конете (Ванеса Редгрейв), сублимирането на цялата му неясна сексуалност във фашизоиден маниер, а и опасната смяна на състояния. Когато отново иска от Марк да докара брат си и наивникът отказва, е унизен пред всички. Дейв и семейството му все пак пристигат. Настават сложни времена за братската връзка. И за самочувствието на Марк Шулц. На олимпиадата в Сеул се проваля. Изхвърлен е от имението. Олимпийският и двукратен световен шампион се свлича до кървавите плебейски състезания по ММА (смесени бойни изкуства).
Безумно нарцистичен, Дюпон си поръчва и документален филм-панегирик. Дейвид Шулц е принуден да го прослави в кадър. Докато един хубав ден не е разстрелян зверски от Дюпон.
Филмът приключва със залавянето на убиеца. Позволих си по-подробен разказ, тъй като Бенет Милър е стъпил върху широко известна случка от американския живот, която в „Ловец на лисици” придобива метафорично значение.
По-нататък историята е известна – през 1997 наследникът на империята Дюпон, един от най-богатите хора и най-големите филантропи в света, е осъден на затвор между 13 и 30 години. Умира от естествена смърт през 2010 на 72. Както се знае, той е спонсор на 7-кратния световен и европейски шампион по борба Валентин Йорданов, живял в имението „Фокскечър” и наследник на богаташа, и на родната ни борба, а българската нишка в убийството на славния Дейвид Шулц е лекарство (N-butyl scopolamine), предписано на Дюпон у нас малко преди инцидента. Но тези подробности на екрана отсъстват.
За разлика от „Кешбол“, структурата на „Ловец на лисици“ е линеарна, както в „Капоти“. От черно-белите архивни кадри с ездачи и кучета до идването на полицията, филмът е изграден като хипнотичен трилър. И въпреки че спортът присъства доста и е паднала сериозна подготовка, той е различен от себеподобните – не само защото историята е сензационна. И въпреки че е биографичен, разказът е сгъстен във времето – например, през 1996, когато се случва трагедията, децата биха били доста по-големи. И спортът, и биографизмът всъщност са просто отправна точка за драстична разправа с американската мечта в контекста на проваления житейски проект. Филмът е изваяно свиреп, а зад кадър пестеливо звучи лежерна музика. Бенет Милър отново разчита на перфектната работа с актьорите – външно неузнаваеми и страхотни в ролите си са и Чанинг Тейтъм, чието изражение непрестанно се променя, и Марк Ръфало, който е дори с очилата на Дейвид Шулц. Но хипнозата се дължи най-вече на шоковото присъствие на комика Стив Карел – все едно е параноичният шизофреник Джон Дюпон-Игъла от снимките.
Всъщност, третият игрален филм на Бенет Милър е поредният му травматичен етически дебат. Напълно заслужена награда за режисура в Кан. Сигурна съм, че „Ловец на лисици“ ще е сред най-сериозните претенденти за „Оскар“.