Лорин Маазел (1930-2014)

 

Той е американец, потомък на руски евреи, роден във Франция, в началото живее в Питсбърг. Фамилното му име се произнася с ударение върху „е”-то от последната сричка. Но въпреки недоразуменията с името му, Маазел бе сред диригентите, които определяха музикалната карта на света.
Още от момента на появата си като музикално дете-чудо и след много ранния си диригентски дебют – на 11-годишна възраст с оркестъра на NBC в радиоемисия, той е вече знаменитост. А година по-късно следва турнето му на диригент – гостува на най-добрите американски оркестри. Дебютът му като цигулар идва три години по-късно.
Кариерата му на известен и печеливш диригент никога не е била под съмнение. Тя е еднакво успешна и в Германия (Байройтски фестивал, Дойче опер, Берлин, и Радиооркестъра в Западен Берлин, Баварската филхармония), в Америка – Кливлънд, Питсбърг, Ню Йорк, в Париж – също. Той дирижира всички оркестри по света, които можеха да си го позволят – защото цената му бе впечатляваща. Интересното при него бе, че той имаше една от най-успешните диригентски кариери, но не беше поставян сред диригентите, които правеха звук, взривяваха представи за интерпретация, които формираха институции... Не беше сред тези, които правеха историята. Но винаги бе на върха. В неговата слава имаше нещо примамливо, изкусително. Не случайно испанската кралица София го покани да оглави оркестъра й във Валенсия през 2006 г.
На конкурса за диригент на Берлинската филхармония той се яви, но трябваше да отстъпи мястото на Саймън Ратъл. Това беше краят на отношенията му с оркестъра. В първия ден на 2005 светът за последен път се възхищаваше на Маазел, който дирижираше Виенската филхармония с цигулка в ръка, точно както го е правел идолът Йохан Щраус и както го правеше Вили Босковски. Бе атрактивен, точен, знаещ диригент, който като личност отстояваше  авторитета на професията. Бе и композитор, за съжаление, по-малко познат.
Когато такива личности напускат днес света, бариерата на авторитетите срещу агресията на зрелищността в изкуството става по-ниска.
Поклон пред делото му!
Е. Д.