Сантиментална изложба
Иван Мудов (в сътрудничество с Анастас Мудов и Анастас Мудов младши), „Безчувствена изложба”, куратор: Яра Бубнова. Sariev Contemporary, Sariev Project Space, Пловдив, 20 май – 30 юни 2014.
Дали „безчувствена” или по-скоро „битова”, последната самостоятелна изложба на Иван Мудов го разкрива всъщност като доста сантиментален автор.
Ако преди година в изложбата на Митьо Солаков, Недко Солаков и Димитър Солаков времето сякаш беше спряло, сега Мудов върна обратно часовника в галерията, буквално. Изобщо буквална изглежда репликата на „сантименталното” шоу на Солакови в Sariev Contemporary от 2013, но този път в соло версия. Прилича на съвършена пародия, в която художникът „безчувствено” употребява хобито на баща си и волните детски експресии на сина си, за да ги представи като свое изкуство. Живописта с червено-“доматения” залез от Борики на Недко Солаков се появява сега като серия от бели платна, неумело грундирани до напукания ефект на “минимал” и “монохром”. “Реди-мейдът”, уредът за затваряне на бутилки, е също тук, но под формата на утилитарни предмети от ламарина – кофа, лопата, парти-грил, тенекия за сирене, стелажи и т.н., “разкрасени” с орнаментални мотиви от бащата на художника („Already made 7”, 2014). Пълното безвремие от сливането на 3 поколения бащи и синове в едно е прекъснато с часовника от пърформанса на Мудов „Performing time” (2012), с който минутите и часовете са подчинени на нечия субективна реалност, в случая тази на Катрин Сариева и нейната произволна преценка кога да отмести стрелката. Посредством прожекция на часовника “в реално време”, посетителите на artnewscafe в съседство живеят вече не според реалното, а според Мудовото време. Серия от ваучери за отстъпка от цената на “сантименталните сетове” на тримата Солакови и съответно няколко отстъпки от отстъпката “подбива” не само тяхната цена, но изобщо цената като определящ фактор в оценката на автор и/или произведение.
Кураторът (същият, който курира и груповата изложба на Солакови) Яра Бубнова обаче е отвела идеята на “Безчувствена изложба” по-далеч от пародията и схватката между автори – към фундаментални въпроси за авторството, статуса на артиста и на произведението, собствеността, възпроизводството и зависимостта от художническото умение, от занаята - такива, каквито могат да бъдат зададени, общо взето, към всяко от произведенията на Мудов. Само че тук те са решени на “битово” ниво, някак одомашнени и лични, на мястото на наратива. Семейната история е изместена от семейна версия на концептуалните стратегии, които художникът поначало ползва. И точно това прави неговата “безчувствена” изложба толкова сантиментална.
В новооткритото и полято с “Вино за откривания” Project space на Сариеви Иван Мудов представя семейни реплики на по-стари свои произведения – “Glory Hole” от 2012 и “Untitled” от 2010.
Семейната “Glory Hole” има вече 3 отвора – за художника, за бащата и сина. На мястото на диско топката, която помним от шортлиста за наградата на Гауденц Руф през 2010, сега се върти детска розова топка за скачане с физиономия на прасенце. Дали Иван Мудов се е разчувствал наистина за тази изложба или е решил да продължи проекта с пародия вече върху собственото си изкуство, не мога да определя със сигурност. Подходът към новото пространство на галерията, например, е по-скоро ироничен. Авторът буквално го “обзаведе”, добавяйки функция на гравираните метални стелажи от серията „Already made 7” за посрещане на гости и пиене на вино.
На този фон, между смисловите заемки и каламбури, апроприациите, пародиите и версиите на Иван Мудов, най-поразителна е автономността, с която въздействат рисунките на сина му - Анастас Мудов-младши. Те остават непокътнати от общата концепция и комуникират напълно самостоятелно като изложба в изложбата. Концентрираната информация и енергия в детските “драсканици” по стените на Sariev Contemporary и рамкираната серия в Sariev Project Space се отнася със собствена сила към въпроса „Кое е изкуство?”, което може би е най-силният и чувствен жест на автоирония, който бащата може да приложи сега.