Защо кюрдите са най-големите победители?
Въставането на радикалните ислямски бойци ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта[1]) в Ирак постави нов въпрос пред международната общност – е ли страната заплашена от разцепване на три части? На този и на други важни въпроси отговаря кореспондентът на „Зюддойче цайтунг” в Близкия Изток Томас Авенариус.
- Какво е настроението сред кюрдите в Киркук и Ербил (Eрбил е административен център на Кюрдския автономен регион)?
- Кюрдите странят от публични изяви. Но много добре си дават сметка, че при сегашната ситуация, тяхната независимост е по-близо от всякога. След въставането на бойците от ИДИЛ Ирак е заплашен от гражданска война между шиити и сунити. И сега кюрдите могат да постигнат целта си и да получат независимост, без изобщо да прибягнат до насилие.
- Искате да кажете, че кюрдите са „големите победители” в тази битка?
- Благодарение на настъплението на ИДИЛ и на локалните войни между местни сунитски племена, кюрдите получиха гигантски територии. Те се простират до вътрешните части на централен Ирак, спускат се по източния му край и минават по дължината на границата с Иран. Освен това, в ръцете на кюрдите попаднаха тонове оръжие. На мен един полковник от „пешмерга” (кюрдските въоръжени сили) ми описа ситуацията по следния начин: „Танкове, оръдия, камиони. Всякакви неща. Сега имаме повече, отколкото ни е необходимо. И всичко това безплатно!”.
- Как кюрдите можаха така бързо да завземат Киркук и да завладеят такива големи територии?
- Миналата седмица иракските войници от редовната армия през глава напуснаха Киркук, след като бойците на ИДИЛ и техните сунитски съюзници завладяха втория по големина град Мосул. И преди още да видят батальоните в предградията на Киркук, изгубилите боен дух войници започнаха да предават оръжието си на кюрдите и да бягат. Така сега бойците на „пешмерга” контролират Киркук и други спорни територии, които властите в Багдад още от 2003 г. упорито отказват да им предоставят. В момента кюрдите имат достъп и до казармите на иракската армия, намиращи се в Киркук. Градът е разположен в равнина и сега по улиците могат да се видят десетки камиони, които откарват оръжието някъде по планините.
- Прави впечатление, че кюрдите с охота наричат Киркук „кюрдския Йерусалим”.
- Това са само приказки. Преди всичко, Киркук е град с петрол. В района се намират гигантски нефтени залежи. След американската инвазия през 2003 г. Киркук бе отказан на кюрдите и той остана под централния административен контрол на правителство. Въпреки че градът в по-голямата си част е кюрдски, в него живеят и араби, и туркмени, и християни. Но надеждите на Европа, САЩ и ООН, че кюрдите и иракските араби ще се обединят, няма да се сбъднат никога. Принципно независим Кюрдистан не може да просъществува икономически без Киркук и без неговия петрол. Но към момента ситуацията изглежда напълно променена.
- Да, кюрдите обявяват, че никога вече няма да изоставят Киркук. Те наистина ли са в състояние да се защитават толкова добре?
- Има около 200 000 бойци „пешмерга”, които са много добре обучени. Те имат и много оръжие – и от времето на Саддам Хюсеин, и от времето на американците. Освен това, САЩ добре обучиха кюрдската армия и нейните специални части. А и на тях никога не са им се случвали такива ужасни неща, като на иракската армия.
- Каква е ролята на кюрдите в заплашително надвисналата над Ирак гражданска война между сунити и шиити?
- Те не поддържат нито една от двете враждуващи страни и гледат да стоят настрана. Защитават си своите територии и не са настроени да подкрепят едните или другите. Една от многото грешки на шиитския премиер Нури ал Малики бе, че той не се опита да включи бойците „пешмерга” в иракската армия. Така че, днес не може да разчита на тяхната помощ. А при настоящия властови вакуум, който, по всичко личи, ще продължи още дълго, иракските кюрди са надежден партньор както на САЩ, така и на европейците, а дори и на Израел. С всички тях кюрдите поддържат отлични отношения. Освен това, техните политици са достатъчно умни, за да не настояват веднага за независимост.
- А защо резервите срещу една бъдеща кюрдска държава са толкова големи?
- Причината е проста - Турция и Иран се страхуват, че техните собствени кюрдски малцинства също ще поискат да си основат държава. Сирия си има достатъчно проблеми, но тамошните кюрди също могат спокойно да пожелаят да се присъединят към своите иракски братя. А Западът, също както държавите в залива, най-малко иска някакво преначертаване на границите, което ще доведе до нови сътресения.
- Но в кюрдската част в Северен Ирак има добра инфраструктура. Там дори се забелязват неща, които липсват в останалата част на страната...
- След войната в Кувейт през 1991 г. Западът обяви северната част на Ирак за зона, забранена за полети, след което Саддам повече не успя да упражни своето влияние там. А когато американците нахлуха в Ирак през 2003 г., кюрдите останаха в периферията и си изградиха своя автономна област със собствена конституция, собствен президент, правителство, парламент – и всичко това е записано в рамките на иракската конституция като част от една федерална държава. И кюрдската република винаги е била остров на стабилността, която е поддържала най-добрите отношения, в сравнение с другата част на Ирак, и с Турция, и със САЩ. Там има малко петрол и няколко тръбопровода, но при сега създалата се ситуация в Киркук, двете страни ще имат достъп до много повече петрол. Вярно, липсват тръбопроводи, но пък нищо не пречи на това място да се появи една много по-богата държава.
- Неизбежно ли е едно разделяне на Ирак на три обособени зони – шиитска, сунитска и кюрдска?
- Бих ви отговорил много внимателно. Разбира се, границите на много арабски държави са прокарани изкуствено, но тяхната устойчивост е изненадващо висока. Вярно, разпадането на Сирия се прогнозираше от години. Отцепването на кюрдите на север също е напълно възможно. Освен това, ако държавата се разцепи, ние още сега виждаме линиите на разлома. Шиитите ще получат южната част на Ирак с неговите свети места като Кербала, или пък Наджаф с неговия храм с впечатляващ златен купол. Наджаф е като Ватикана за шиитите с богословските училища, съществуващи от столетия, и с огромното му гробище. Освен това е с излаз на море и не на последно място - с най-големите петролни залежи в страната. Така на сунитите ще им бъде най-трудно при разделянето, защото, оставайки в средната и в западната част на Ирак, за тях няма да остане нищо. А никой от международната общност не би искал страна без икономическа стабилност.
- Разбрахме, че сте посетили бежански лагер близо до Ербил. Какво ви разказаха там?
- Говорих си с много хора. Сред тях ми направи впечатление Ная Амша, една 50-годишна жена – сунитка от Мосул. Тя ми разказа, че ИДИЛ и сунитските бойци обградили и блокирали цели квартали, завзели банки и държавни учреждения. И тъй като се стреляло навсякъде, тя една нощ избягала. От думите й човек наистина не може да разбере от кого точно е избягала.
- Често обаче казват, че сунитите в Ирак са преизпълнени с омраза към премиера Малики и към шиитите...
- Много от тях се страхуват много повече от армията на собственото си правителство, отколкото от бойците на ИДИЛ, защото Мосул е сунитски град, а правителството и армията са най-вече шиитски. Клемент Рукет, отговарящ за бежанския лагер, пък ми каза, че много от бежанците, дошли с първата вълна, вече се връщат обратно в Мосул. Според мен, много от тях са побягнали, защото са смятали, че в отговор на действията на ИДИЛ, правителствените части ще бомбардират града...
- А населението подкрепя ли ИДИЛ?
- В Ирак въстанаха сунитите. Бойците на ИДИЛ са една малка група от тях, но те развяват знамената и именно поради тази причина могат да се видят на всички снимки из чуждестранните медии. В същото време, въстанието нямаше да бъде възможно, ако не бяха няколко сунитски племена, привържениците на стария режим на Саддам Хюсеин, и бивши военни. Разбира се, без подкрепата на населението нищо нямаше да се случи, а презрението към премиера бе искрата, която разпали пожара.
- Как ще се развие ситуацията през следващите дни и седмици?
- Този конфликт ще продължи дълго - по-скоро години, а не месеци. Ситуацията ще си остане непредвидима. На САЩ, въпреки огромните ресурси, им трябваха години, за да стабилизират положението и въпреки това в момента иракската армия не разполага дори с военновъздушни сили. А какъв е бойният им дух и подготовка – вече цял свят научи. В същото време, истинските проблеми на Ирак – възстановяването на инфраструктурата и на образователната система, ще си останат нерешени. Освен това, не е приет закон, по силата на който да могат да се разпределят постъпленията от нефтените залежи. И икономиката най-вероятно ще отслабва все повече и повече – особено, след като вече всички мислят само за бойни действия. Всъщност, едва наскоро Ирак успя отново да си възстанови позициите на една от страните, изнасящи най-много петрол в света. Така че, случващото се в момента наистина е голяма трагедия.
Въпросите зададе Матиас Колб
Зюддойче цайтунг, 18 юни