Три камерни концерта от Софийски музикални седмици
Клавирното дуо от Унгария – Жолт Фаркаш и Андреа Варанд - посвети една романтична програма на, уви, оскъдната публика в зала 6 на НДК. Музика от Шопен, Григ и Лист прозвуча, изпълнена на 4 ръце в оригинал или транскрипция. Пианистите влязоха в диалог със слушателите не само чрез интерпретациите си, но и посредством словото. Научихме, че в Унгария те изнасят много концерти специално за деца, своеобразни музикални лектории.
Жолт Фаркаш и Андреа Варанд са хомогенен ансамбъл с фина култура на звукоизвличането и задълбочено интерпретиране на материала. Един от изпълнителските върхове, които постигнаха, бе в тричастната творба „От люлката до гроба” от Ференц Лист. Тази музика отразява философския и вярващ дух, завладял композитора в последните години от земния му път. „От люлката до гроба” той пише за 70-ия си рожден ден. Фаркаш и Варанд направиха проникновена изповед в първата част - „Люлката”, преминаха през неспокойния дух на средната част - „Борба за живота” и стигнаха до трансцеденталното успокоение в „Гробът – люлка на бъдещия живот”.
Около седмица по-късно (27 май) същата зала бе територия за творческата изява на друг клавирен ансамбъл – Дуо Петроф. Името идва от факта, че двамата руски изпълнители – Анатолий Затин и Влада Василиева са артисти на световната марка за пиана и рояли „Петроф”. Затин е многостранен музикант с международна кариера – пианист, диригент и композитор. Влада Василиева - лауреат на международни клавирни конкурси, е възпитаничка на изтъкнатата българска пианистка Павлина Доковска и на своя съпруг и партньор на сцената.
Концертът беше истинско изживяване за публиката (отново рехава). Дуото пресъздаде майсторски изключително разнообразна в стилово отношение програма. В първата част се насладихме на богатите нюанси в колорита на „Елегията” от Франсис Пуленк и „Мексиканската идилия” от Мануел Понсе. Усетихме френетичния устрем в изпълнението на Три чешки танца от Бохуслав Мартину. Пиесата Dilukkenjon от американеца Дъг Опел, роден през 1967 година, заинтригува аудиторията. Композиторът използва модерна полиритмика, съчетана с цитати от Баховата органна музика.
Втората част на концерта започна с Фантазията върху тема на Валерий Гаврилин „Сбогом, скъпи приятелю” от композитора Григорий Корчмар. На преден план дуото извади нейната елегична повествователност. Последва Сюита за оркестър към балета „Икар” от Сергей Слонимски в транскрипцията за две пиана на Анатолий Затин. Удивително е как плътната оркестрова фактура беше пълноценно изразена със средствата на клавирния инструмент. Във втората част на сюитата - Дионисов танц в 7/8, публиката затаи дъх от бликащата първична остинатност.
След „Лаура” – валс за пиано на 4 ръце от Леон Томас, си задаваш въпроса как е възможно една салонна пиеса да се нюансира с такава гъвкавост. Накрая с „Мексиканския танц с шапки” от Ърл Уайлд и „Танц със саби” от Арам Хачатурян дуо Петроф взриви залата с френетичната си виртуозност.
И за един, наречен от организаторите на „Софийски музикални седмици” – бутиков концерт. Той се състоя на 28 май в галерията Уни Арт в Нов Български университет. В нея цигуларят Марио Хосен, преподавател в НБУ, и прочутият италиански пианист Бруно Канино изпълниха за публиката Соната за пиано и цигулка № 7 от Бетовен и 12 Капричии за цигулка от Паганини с акомпанимент на пиано - аранжимент на Роберт Шуман. Имаше забележителна споеност между двамата, съвсем различни по натюрел и възраст артисти. Канино, изваян като статуетка, е творил на сцената десетилетия наред с музиканти, оставили трайна следа в изкуството. Подхождайки с барокова сдържаност, с много пестелив педал към Бетовеновия стил, той изважда всички подробности от фактурата. В контраст с него, Марио Хосен подчинява музицирането си на красивия тон и спонтанността. Такъв е неговият подход и спрямо капризите на Паганини. Към този автор Хосен има подчертан афинитет. Шуман е добавил клавирен съпровод към цигулковата партия на капризите, за да подсили тембровата окраска на музиката, и в това отношение Бруно Канино е идеалният тълкувател.
Подарък за публиката беше бисът – финал на Соната за пиано и цигулка „Пролетна” от Лудвиг ван Бетовен.