Петата База

 

На 12 юни, за пети пореден път, в Софийска градска художествена галерия беше връчена Наградата за съвременно изкуство „База”. Сред номинираните Светозара Александрова, Албена Баева, Леда Ванева, Нестор Ковачев, Любен Петров, Зоран Георгиев, Димитър Солаков и Калина Терзиева бе отличен Зоран Георгиев.
На фона на експанзивната инсталация на Димитър Солаков, заела една четвърт от цялото пространство на втория етаж на галерията, присъствието на Зоран Георгиев беше по-скоро скромно и умозрително. Но за тези, които следят културния живот през последните години, той е автор с последователно присъствие на арт сцената. Зоран Георгиев активно участва в различни конкурси и изложби, а произведенията му определено привличат внимание. Макар и да се вписват в тенденцията на работите, изхождащи от т.нар. „вицов” момент, особено характерни за участниците в конкурса „База”, те не са изградени само на жонглирането с първосигнална хрумка и ефектна визия, а в тях е заложен и по-дълбок смислов пласт. Явно това е дало основания на журито в състав: Яра Бубнова, Мария Василева, Галина Димитрова-Димова, Калин Серапионов, Сашо Стоицов и американския куратор Луми Тан да отличи именно него.
Зоран Георгиев (р. 1985 в Македония) е завършил живопис в НХА. Негови самостоятелни изложби са показвани в Галерия Сариев, Пловдив, и в Галерия 0gms – чекмедже. Участва в групови изложби, като „Transcending Cultures”, Музей Есл, Виена (2013-2014); „Любов“, Галерия „Райко Алексиев“ (2012); „След полета“, Галерия ИСИ-София (2011); „Кутии за сънища“, „Шипка” 6 (2011). Зоран печели наградата за живопис на Фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2011 и наградата „Есл“ за съвременно изкуство през 2013. За наградата „База” е номиниран за трети път.
Неотдавна Зоран Георгиев представи самостоятелна изложба в галерия „Васка Емануилова”. Част от представените там произведения са включени и в настоящата експозиция. В работата си обикновено Зоран изразява критична позиция към социални, политически и културни теми. Например, в „Със закъснение” (2014) той обръща внимание на политиката на управниците на Скопие, предвиждаща строителни работи в македонската столица, които да й придадат „по-класически облик”. В концепцията си към фото-кадъра с декоративен златен парапет на фона на крепостна стена авторът не отправя директна критика; тя е деликатно заявена чрез часовник, чиито стрелки се движат в обратна посока. Подобен ироничен намек се съдържа и в отношението към други „нередности”, които авторът открива в живота и институционалните практики около нас. Такава практика например е фиктивното вписване на чужденци на български адрес срещу определена сума с цел получаване на българско гражданство. След като на някои адреси са регистрирани повече от 600 души и този нелегален бизнес е законово прекратен, всички нови български граждани се вписват на служебен адрес. Така, според Зоран Георгиев, ако всички (40 000 към 2014 г.) жители се съберат на това място, сградата би трябвало да е висока 4500 м., а ако новите българи се увеличават със същия темп, в един момент тя ще стане висока 100 км, което ще я превърне в най-високата конструкция в слънчевата система. Заглавието на това произведение е „Невидим небостъргач”.
Изложбата на номинираните художници може да се види до 6 юли.