Къде е офисът на медийното пространство?

 
Когато няма показно убийство в центъра на София, има показен арест. Трима души са били задържани заради обвинение в опит за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски. Една година след началото на протестите срещу назначаването на Пеевски за председател на ДАНС, водещата новина е, че Цветан Василев е поръчал убийството на депутата. Кога се скараха, кога решиха да се убиват?
Всъщност, кой каза, че двамата са скарани? И кой каза, че Василев е поръчител? Има един сигурен източник на информация, на който не трябва да се вярва, и той е „в медийното пространство“. В някои по-засукани предавания ще го чуете и като „в публичното пространство се говори“. Информацията винаги си има източник, обикновено този източник е агенция. Може да е интернет агенция за информация без източник, може да е държавна агенция… Проблемът не е, че има агенции, които събират и разпространяват непотвърдена информация, а това, че „големите медии“ тиражират тази информация и я превръщат в потвърдена чрез авторитета на медията и най-вече на името на журналиста. Като не стана агент в ДАНС, Пеевски стана редовен агент на информация в ПИК информационна агенция. През цялото време Пеевски и Василев не вдигат мобилните си телефони (за телевизионни репортери, за „Преса“ и ПИК Пеевски вдига).
Всичко започна така:
На 13 юни БНР съобщи, че Георги Христов, Венцислав Върбанов и Красимир Методиев са тримата задържани и обвинени в подготовка за убийството на депутата от ДПС Делян Пеевски. Това научи "Хоризонт" от свои източници. В същия ден по bTV адвокатът на един от задържаните обясни, че става дума за обвинение в „опит за убийство“. Водещите на емисията от 13.06. Юксел Кадриев и Виктория Петрова обясниха, че от Софийска градска прокуратурата са потвърдили обвинението в опит за убийство на Пеевски. И не стана ясно защо на 14.06. пак bTVизлезе със съобщението: Твърдението, че са арестувани за опит за покушение срещу Пеевски, е на адвоката на един от тях. До момента прокуратурата пази мълчание. За какво точно са обвинени, ще стане ясно в съдебната зала.
В какво точно бяха обвинени трима души, чиито имена прокуратурата разпространи и медиите тиражираха? До 16 юни всяка медия експериментираше в търсенето на синоними на „опит за убийство“ – атентат, покушение, опит за покушение… На 15 юни телевизиите говореха ту за „подготовка за убийство“, ту за „опит за убийство“. В ТВ7 може би нямат синонимен речник и затова нищо не съобщават. Директорката на новините им Миляна Велева напусна. За „медиите“ беше важно това, че е напуснала сестрата на правосъдния министър Зинаида Златанова.
Но отвъд думите, по-важният въпрос е как се появи името на банкера Цветан Василев като поръчител на убийство? Стигна се дотам, че в новина на БНР да има изрично посочено уточнение кой не е убиецът: Няма данни задържаните да са действали по поръчение на Цветан Василев, каквито твърдения публикуваха други медии.
Но всъщност, архивът на БНР показва, че всичко започва така: от една уж случайна агенция ПИК.
БНР на 13 юни следи какво става с обиска на сграда, в която се намират офис на банката на Цветан Василев, на негови фирми, както и на ТВ7. И както си съобщаваше информацията за обиска, БНР ни каза: Паралелно с това, източници от разследването казаха за “Хоризонт, че публикуваната по-рано днес информация в електронен сайт, че мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев се разследва за поръчителството на убийство на депутата Делян Пеевски, е вярна. Силвия Великова поясни, че изданието е агенция ПИК.
Електронните медии имат едно предимство, което е и техният недостатък – трябва да съобщят вярната информация бързо. Какво става, когато „източници от разследването“ подведат репортерите? Само часове по-късно вече „няма данни“. Всъщност, в разследването няма нужда да назначават следователи, достатъчно е да назначават агенти на информация, на които журналистите да се доверят.
Технологията на новините работи перфектно – агенция ПИК публикува информация, че Цветан Василев поръчва убийството на Делян Пеевски. Анонимни източници потвърждават за БНР, че това е вярно. Новината вече има солиден източник – БНР. В емисията на bTV никой не твърди, че Василев е поръчителят. Но си изобретяват „контекст“, рисуват „фон“ с подредбата на новините: първо съобщават за обиска в сградата на КТБ. После подреждат новината, съобщена от адвоката на един от тримата обвинени в опит за покушение на Делян Пеевски. Между двете новини като текст няма нищо друго общо, освен името Делян Пеевски. Контекстът определя и поръчителя.
„има напрежение” В емисията не се говори за война, но на страницата на bTVинтервюто с адвоката се появява вече с фон. Под заглавие „Войната „Василев-Пеевски“ вече включва арести и обвинения“: Арестите идват на фона на масирано полицейско и прокурорско присъствиев сграда, където се помещават офиси на Корпоративна търговска банка, TV7 и други компании, свързвани с Цветан Василев.Изпълнителният директор на КТБ Георги Христов (има съвпадение на имената – б.р.) призна, че между Делян Пеевски и мажоритарния собственик на финансовата институция заради кредити.
Само часове по-късно признатото „напрежение“ вече е повод телевизията да говори за „война“, за свързване на Василев с опит за поставяне на бомба.
На 15 юни БНТ цитира Делян Пеевски, който е казал за вестник „Преса“, „че се отнася с пълно доверие към правораздавателните органи, които през последните два месеца работили усилено, професионално и най-вече дискретно“. Защо пък е важно на какво се доверява Пеевски, че чак БНТ да цитира ниско тиражен вестник? Да не би това да е представата на телевизиите, че имат мнението и на „другата страна“ в даден казус? Отношението на журналистите от обществените медии към информация в който и да е вестник трябва да е същата като към недостоверен източник. Вестниците сами обявиха, че са платформи за информация и реклама (включително и „Капитал“). Доверието обаче е много важна дума в тази псевдоновина – доверието в съда, в разследването, в агенциите. А медиите могат да формират недоверие в съда само през едно невинно цитиране на агенция ПИК и други, доказано употребявани портали за информация. Защото „медийното пространство“ не носи отговорност, имат я журналистите.