Даниил Хармс

 

Избрани произведения
 
Под редакцията на Георги Борисов
ИК „Факел експрес”
Цена 25, 99 лв. (за меки корици)
 
 
Хармс, предвестникът на абсурда
Току-що на литературния подиум под редакцията на Георги Борисов се появи книгата с избрани произведения на Даниил Хармс в превод от руски на Иван Тотоманов, Бойко Ламбовски, Виктор Самуилов, Миряна Башева, Георги Борисов, Юлиан Попов. Съставителят Борисов представя Хармс чрез неговите знаменити „Случаи“, проза и сценки, стихотворения, трактати и квазитрактати, театър, писма, бележници и рисунки. За същността на изданието на „Факел Експрес” Георги Борисов сподели пред читателите на „Култура”:
Концепцията бих нарекъл „фасетъчна“ и същевременно най-проста: да обхване от възможно повече ъгли и страни най-доброто от разнообразното ръкописно наследство на Хармс, представяно досега у нас по абсолютно неадекватен начин в две отделни издания. Като казвам „неадекватен“, имам предвид хаотичния подбор и самодейното равнище на преводите, особено в сборника „Съкращения“ на изд. „Петриков“ преди двайсетина години. Изключвам тия на Ася Григорова в по-късно излезлия сборник с разкази на „Труд“, където част от неразгадаемите за широкия читател парчета проза на Хармс деляха един покрив с най-популярните хумористични разкази на Илф и Петров. Поради това, че в настоящия том на „Факел експрес“ не е включена пиесата на Хармс „Елизавета Бам“, както и определена част от поетичното му творчество, той няма претенциите да го отразява по най-пълния възможен начин. Причината е главно и в липсата на достатъчно подготвени преводачи на поезия от руски у нас, и достатъчни финансови възможности. Само преди четвърт век школата на художествения превод от руски в България беше сред най-силните. Днес руският език, като изключим уродливата му употреба надлъж и шир по цялото ни Черноморие, се превръща в екзотичен.
Борисов подчертава, че „Избрани произведения” от Хармс е пример за творческо съучастие в областта на превода: Дори на места си позволяваме да представим една и съща творба в няколко различни превода, както е в случая с Виктор Самуилов и Миряна Башева в раздела „Стихотворения за деца“, или при Иван Тотоманов с Бойко Ламбовски, или моя милост. Но по-важно е да се подчертае, че всички преводи в настоящето издание са нови и че в това също се състои неговият принос – да се реабилитира гениалното наследство на един от „предвестниците на абсурда в световната литература“, както определят Хармс десетилетия след гибелта му в психиатричното отделение на болницата на ленинградския затвор „Крести“.
На въпроса ми за изпитанията на преводачите, Борисов отвърна, че най-добре биха могли да отговарят самите те, но в никой случай проблемите не се изчерпват със степента, в която владеят руския и особено българския език. Далеч по-голямо предизвикателство, според мен, е разгадаването и възпроизвеждането по най-органичен и достъпен за читателя начин на езика, който създава Хармс, чието творческо кредо гласи: „Интересуват ме само глупостите, само онова, което няма никакъв практически смисъл.“
 
Томът от близо 500 страници е дело и на художника Кирил Златков, според когото Хармс е труден за издаване, оформяне и поставяне на сцена, защото трудно е общуването с всеки ярък автор, чиито текстове предизвикват обичайното, взирайки се в особената материя на „нелепите прояви на живота“. Как обаче Златков превърна преводите в книга? Книжното оформление има само един смисъл – да увенчае честта и достойнството на текста. Оформителите, които изтъкват себе си, се намесват нетактично в общуването между автор и читател. Истина е и че читателят, особено днешният млад читател, има специална нужда от въвеждане в стил и контекст. Този том е особено ценен, освен с чудесните преводи, и с тези си качества, книгата дава контекст – и като история, и като стил. Визуалният език на оформлението е стилово близък до графичните и типографски експерименти на футуризма и дадаизма. Няма да е пресилено да се каже, че това, което сега наричаме „графичен дизайн“, има своя най-буен цъфтеж по времето, в което твори Хармс.
Безспорно, появата на „Избрани произведения” от Даниил Хармс е истински значимо събитие у нас. Георги Борисов далеч не греши, когато казва: Да се предаде смисъл на онова, което не само на пръв поглед може да изглежда безсмислено, а е непостижимо дори за потомците на Хармс десетилетия след смъртта му, е и смисълът на настоящия том, и изпитанието за ония, които са вградили своя талант и труд в него.
Марин Бодаков